За 14-те си години начело на БФС, Борислав Михайлов си спечели славата на непоклатим лидер на футболната ни централа, който с течение на времето успя да си създаде солиден гръб, и да печели конгрес след конгрес. До миналия ден, когато премиерът Бойко Борисов му поиска оставката след унизителната загуба от Англия с 0:6, расистките скандали около мача и полицейските акции срещу БФС по подозрения на реферите в корупция. Вихреният му танц с Преслава се превърна в настолно видео за медии и фенове. Те се надпреварваха да отъждествяват майсторския му кючек с ловките маневри, осигурили необходимата подкрепа от малките клубове за 4-я пореден мандат, който няма да завърши.

За тези години Боби си спечели много врагове и по-малко поддръжници. Като почти всеки свой предшественик, и той не успя да избегне ореола на изключително противоречива фигура. За някои - с несъмнени заслуги, за други - основен виновник за плачевното състояние на клубния ни и национален футбол. Факт е, че по време на управлението му националният отбор така и не можа да се класира за голям форум - последното ни участие беше на европейското през 2004 година в Португалия. Записахме и някои доста конфузни резултати, а футболни джуджета като Кипър и Албания започнаха не само да ни дават сериозен отпор, но и да ни бият. От друга страна Боби успя да изгради солидни позиции в УЕФА. На 22 март 2011 година той стана първият българин, избран за член на Изпълкома на Европейската футболна централа. Приятелството му с бившия президент на УЕФА Мишел Платини не бе тайна за никого. През февруари тази година обаче Михайлов отпадна от ръководното тяло на европейския футбол, след като 22-та получени гласа на конгреса на организацията му отредиха едва предпоследно място при гласуването, а и съставът на Изпълкома бе намален от 14 на 8.

Боби сяда на футболния трон в България през 2005 година, когато на редовния конгрес на БФС побеждава Иван Славков със 180:135 гласа в най-оспорваната битка за председател на футболния съюз в историята. Дотогава е член на Изпълкома от 2000 г. и първи вицепрезидент от 2001 г. През 2009 година получава втори мандат с доста по-убедителна преднина - 316 от 373 делегати гласуват за него. Следват нови две изборни победи - през 2014 и 2018 година, когато разгромява основния си съперник Любослав Пенев с 463:35 гласа. Освен, че не успяхме да се класираме за голям форум, по времето на Михайлов се случиха и други знакови негативни събития – отказването на Димитър Бербатов от националния отбор заради конфликт с вицепрезидента Йордан Лечков, фалита на ЦСКА, съмненията и разследванията за участие на отбори и играчи в черно тото, подозрения за корупция сред съдиите, провокирала и акцията на ГДБОП в офисите на централата.

Михайлов стана факлоносец на четвъртите в света, които поеха властта в родния футбол, но преобладаващото мнение бе, че качествата им на терена значително превъзхождат управленските им такива. Нещо повече – големите фигури, превърнали се в гордостта на нацията през 90-те години, сътвориха не един или два скандала помежду си. Любослав Пенев, който водеше националния отбор, но след отстраняването му от поста тръгна да взема властта от Михайлов, се изпокара грозно с някогашните си съотборници Михайлов и Лечков. Още се помни и враждата между Христо Стоичков и Боби, започнала още през 2012 година и неугаснала и до днес. Тогава, като старши треньор на Литекс, Камата обвини Боби в корупция, а две години по-късно дори призова премиера Бойко Борисов да го махне от футбола, за да се оправим. Припомняме, че Михайлов бе един от малцината от героите от САЩ 94, които не бяха поканени на бенефиса на Христо през 2016 година по случай неговата 50-годишнина.

За любовта на Боби към чашката се носят легенди, неведнъж камерите са го улавяли в приповдигнато настроение дори по време на изявление пред журналисти. На четиристранната среща на лидерите на България, Румъния, Сърбия и Гърция в Белград по повод съвместната кандидатура за домакинство на Мондиал 2030, на легендарния вратар му прилоша по време на изявлението на Бойко Борисов и той потърси подкрепа на стоящия до него спортен министър Красен Кралев. Някои медии отново приписаха инцидента на алкохола, но Кралев отрече категорично и го отдаде на болки в колената, които измъчвали шефа на БФС. Тогава министърът защити Боби и каза, че си върши перфектно работата.

За никого не е тайна, че Михайлов остави и положителни неща с управлението си – имаше добри позиции във ФИФА и УЕФА, от които се опитваше да извлече полза за страната ни, негова бе основната заслуга за построяването на отличната база на националите в Бояна, за която не бе похарчен нито един лев от държавната хазна, направи доста неща за базите като цяло. Боби едва ли е единственият виновник за слабия ни национален отбор, отстъплението на клубовете ни на европейската сцена в последните години /Лудогорец е изключение/, ниското качество на първенството, недобрата работа с подрастващите, занемаряването на детско-юношеските школи, липсата на наистина талантливи млади футболисти, които да се развиват и налагат още в ранни години, купуването на килограм на чужденци, доста от които – със съмнителни качества. За добро или за лошо Михайлов избягваше да влиза в открити конфликти с големите босове на грандовете в родния футбол и беше недолюбван от тях. В последните месеци преди оставката си осезаемо се бе оттеглил и от медийното пространство. Изключение направиха протестните писма, които писа до УЕФА, по повод обвиненията на англичаните към нас в расизъм още преди злощастния мач в понеделник.

По ирония на съдбата именно Красен Кралев, който го хвалеше преди близо година, му сведе повелята на премиера да си подаде оставката. Всъщност събитията около нея и около въпросния мач с Англия, катализирал сътресенията във футбола ни в последните дни, си остават една дълбока мистерия. Дни преди мача с Англия, от Острова ни бомбардират със страхове за расистки изстъпления в София. Те се оправдават, благодарение на шепа хулигани, незнайно защо и как допуснати на стадиона. Въпросните момчета правят каквото могат и след почивката мирно и тихо се изнизват от стадиона. Ядем исторически бой от англичаните с 0:6, Михайлов си тръгва от ложите 25 минути преди края на мача. На следващия ден Бойко Борисов му иска оставката, а полицията нахлува в сградите на БФС. Това са фактите. Другото го оставяме на любителите на конспиративни теории, които вероятно са намерили благодатно поле за изява на въображението си. За едни Михайлов е сготвен, защото е станал неудобен, за други си е получил заслуженото. Междувременно Англия пищи от злодеите ни, медиите на Острова наричат националния стадион „Васил Левски“ „комунистическа антика“, а българските футболисти  – „животни“ /Lions – Animals 6:0 – заглавие в Дейли Мейл за мача/. Това последното обаче не е расизъм. Сигурно защото не се уточнява вида на животните.