Черно-белите учебници няма да се разпространяват, обяви пред журналисти в Стара Загора министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Край на един дебат, зароден в мирно време посред войната на безсмислието, изкуствените скандали и неразумните аргументи - и ще го нарека така, за да бъда по-мека. 

От тук насетне, родителите ще имат следния избор - да купят цветен учебник на стандартна цена. Няма да бъдат сегрегирани, няма да има неравенство. То изчезва от речниковия запас в момента, в който изчезва идеята за черно-белите учебници, струващи с 30% по-малко. 

Моля, не се опитвайте да гадаете, дали някакви потайни различия няма да изникнат от джоба на Васко във формата на IPhone 7. Моля оставете настрана и факта, че Иван идва със стария раздрънкан автобус на градския транспорт, докато Мая я карат и взимат от училище с черен джип или пък с новата Tesla. 

В никакъв случай не поставяйте под въпрос знанията, които децата придобиват в училище, нито съдържанието и първоизточника на информацията.

Спомням си, едно време в училище преподавателите, макар и незаконно, позволяваха скъпите ЦВЕТНИ учебници по чужди езици, да бъдат преснимани... не на цветен ксерокс. И да ви кажа честно, никой нямаше против да се учи от такъв. Не съществуваха публични дебати по отношение на тетрадките - едни с бяла, други с рециклирана хартия. Униформите, макар и способ за унификация, затрудниха бюджета на семействата, но там дебатът опира до символна принадлежност и дисциплина, така че не бива да ги слагаме под общ знаменател.

Беспорно някой пиар на "Просвета", е претърпял грандиозно фиаско, категоризирайки различните издания, като такива за бедни и богати. Ала много по-страшно е, че досущ като овце се юрваме натам, накъдето сочи гегата на овчаря. 

Монополът над създаване и печатане на учебници, съдържанието и програмата на учениците, клиничният дефицит на елементарни познания за света у младите... С други думи има поток от теми, за които бихме могли да говорим, ала трябва да свалим първо монохромните си очила, защото към този момент няма никакво значение какви са цветовете. На бялото ще се казва черно, на черното - бяло; на изборът - дискриминация.

И накрая, вече в пъти по-прагматично: От години съществува практиката родителите да закупуват учебници "втора ръка" и освен в представите за света на някой болен мозък, никой нормален не би съзрял в това причина за създаване на комплекс за малоценност. Проблемът в Швеция е решен с таблети и пълен комплекс пособия, като и технологичните, и техническите се предоставят от училището. Но ние избягваме такива дебати.

И се хващаме на въдицата на дребнави вещомани, отказващи да преценят, че белите листи и цветните картинки ще "изядат" закуската на някое дете, ще го лишат от посещение в музей, ще препречат пътя му до частната езикова школа. Едното ще налее вода в кладенеца на знанието и възпитанието, другото в прогнилата кофа на куртоазия и суета.