Натрапчив страх, неконтролируема тревожност, социална изолация. Все повече хора страдат от някакъв вид фобия, която променя модела им на поведение и значително влошава качеството на живот. Изпадайки в паническо състояние, те изпитват реални телесни симптоми като силно сърцебиене, изпотяване, световъртеж, главоболие, гадене. И дори да осъзнават, че проблемът е психологичен, трудно могат да се справят с него.

TrafficNews потърси за коментар психиатъра д-р Веселин Герев, който в поредица от материали ще разкаже за най-често срещаните фобии, на какво се дължат и как да се справим с тях.

Аерофобията е сравнително нова, тъй като хората летят масово със самолет от няколко десетилетия. Тя се засилва още повече благодарение на възможността, която предоставят нискобюджетните авиокомпании – за няколко часа в почивните дни да отскочиш до всяка точка на Европа. Първото подобно пътуване обаче често е неприятно и оставя у мнозина страх за цял живот.  

„Като тенденция това е характерно за хората, които имат слаб вестибуларен апарат, склонни да страдат от вертижен синдром, морска болест и т.н. Всяко полюшване на тялото или пък промяна в налягането в кохлеарния апарат, тоест, във вътрешното ухо, води до много силен световъртеж, почни невъзможност да контролират движенията на крайниците си. Това е придружено и с неприятно гадене и повдигане, без да се стига до повръщане. И тъй като при полетите обикновено има колебание във височините, изравняването на налягането представлява един от основните фактори, който влияе върху фобията от летене”, обяснява д-р Веселин Герев.

Преживял веднъж подобно състояние, човек може да изпадне в криза дори само при мисълта, че се налага отново да пътува със самолет. Тоест, получава се т.нар. посттравматичен стрес.

„Аз имам доста пациенти със страх от летене, които практически не могат да го преодолеят. Този тип фобия по никакъв начин не може да се лекува. Мой колега пътува с автомобил или автобус по 2000 км, но на самолет не се качва”, посочва специалистът.

Хора с въпросната фобия могат да изпаднат в толкова тежки панически състояния, че да принудят екипажа и пътниците да ги озаптят, като ги вържат. Това се налага, тъй като в паниката си те се опитват да отворят аварийната врата и да напуснат самолета по време на полета. Имат много силни пристъпи на сърцебиене и могат да получат инфаркт или инсулт. И това е една от причините, поради които аеропланите се приземяват на летища по маршрута.

„На мой пациент му е забранено да лети с всички авиокомпании, защото три пъти е приземявал така самолет насред полета. Навсякъде му отказват билет. Неплануваното кацане струва на авиокомпанията между 5000 и 10 000 евро. Ако е някакво животозастрашаващо състояние, те ще го направят, но ако е заради самата паника от летене, просто следващият път ще си помислят дали да ви продадат билет”, дава пример д-р Герев.

 „Има и хора, които по принцип не желаят да опитат и развиват фобия дори без да са имали конкретна причина, само защото някой им е споделил, че е много страшно да се лети. И при споменаване на думата „летене”, „въздушен транспорт” и т.н. развиват съответната реакция дори и на земята. По мои наблюдения това са хора фаталисти. Те например на 13-и, петък, не излизат от вкъщи, въпреки че няма какво да им се случи”, допълва психиатърът.

Неговият съвет, за да се избегне моментът от създаване на аерофобия, е при първия полет да се избира място до пътеката, а не до прозореца. По този начин няма да се наблюдава директно как самолетът излита и набира височина и човек ще чувства опора под краката си. Също така, ако пътуваме с придружител, е добре да седнем до него и да го държим за ръката. Така ще си създадем един вид упора – емоционална и физическа, която да ни даде вътрешно спокойствие.