Литийно шествие премина по Главната пешеходна улица в Пловдив, за да отнесе честната глава на Св. Марина до храма, носещ нейното име. Светите мощи бяха донесени в Пловдив от Негово Високопреосвещенство митрополита на Халкида Хризостом за храмовия празник на митрополитската църква на 17 юни. 

Светинята бе посрещната пред катедралния храм „Св. Богородица” в Пловдив в 18 ч. и с литийно шествие и пренесена до „Света Марина”. Очаква се Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай да отслужи празнична вечерня в навечерието на празника.

Светите мощи ще бъдат изложени в храма за поклонение, освещение и благословение на вярващите. От днес до 18 юли митрополитската църква „Света Марина” ще бъде отворена непрекъснато – и през нощта, за да могат да се поклонят и докоснат до светинята всички, които пожелаят.

По повод големия хрестиянски празник, нека да припомним накратко няколко факта за историята на храм "Света Марина".

Преданието твърди, че първоначално тази църква била разположена край река Марица, на мястото на Имарет джамия. При издигането на джамията през 1444 г. османците разрушили храма, а на християните разрешили да си построят нов, но другаде. Така „Света Марина” била преиздигната там, където е днес, южно от Трихълмието. Това предание е съмнително, тъй като до XV век мястото на сегашната Имарет джамия е било далеч извън чертите на града.

Според посетилия Пловдив през 1578 г. Стефан Герлах в града имало осем църкви, главна от които била „Света Марина”. В нея редовно ставало богослужение; там се намирало и седалището на митрополита. „Света Марина” остава катедрален храм на пловдивската гръцка митрополия до антигръцките вълнения през 1906 г., когато минава под ведомството на Българската екзархия. От тогава до днес тя е митрополитски храм на Пловдивска епархия.

Недостигнал до наши дни надпис сочи, че църквата била обновена из основи през 1561 г. При все важността си тя ще да е била малка по размери, тъй като по онова време били в сила съществени ограничения за строежа на християнски култови сгради. По времето на митрополит Неофит (1698-1711) сградата изгоряла. Митрополитската кондика назовава сред първите дарители за въстановяването ѝ хаджи Андон, Константин Маврудиоглу, Коста Атанасов и свещеник Яни. След това видният пловдивчанин Иван Коюмджиоглу заедно с други христолюбиви граждани събрали още средства. Храмът бил завършен и осветен през 1783 г.

В днешния си вид „Света Марина” съществува от 1851-1856 г., когато била построена наново, с каменна зидария. Новият храм бил по-голям и по-представителен от стария, тъй като османците вече не ограничавали размера на църковните сгради. При изграждането му работили брациговски майстори начело с Никола Томчев–Устабашийски. Готовата сграда била осветена от тогавашния митрополит Хрисант в деня на Св. Св. Константин и Елена (21 май), 1856 г.