Пловдив да има свой остров за забавления. Идеята бе ежедневно там да се случват различни инициативи, представления и концерти, а публиката да бъде извозвана с лодки, както и да се направи понтонен мост. Тази смела идея бе заложена в апликационната форма на Пловдив за Европейска столица на културата. Дали обаче е възможно това да се случи, с напредването на времето. Отговор на този въпрос дава Светлана Куюмджиева пред PlovdivTime.bg.

Тя е историк на изкуството, критик и куратор с над десетгодишна практика в областта на съвременното изкуство. Има богат опит в организацията на изложби, фестивали, събития в публично пространство.

Работила е с множество институции и неправителствени организации в България и чужбина. Преди да заеме позицията артистичен директор в общинската фондация „Пловдив 2019“ участва в екипа, който подготвя културната стратегия на Община Пловдив 2014 – 2024.

- Светлана,  каква е ситуацията с проектите от трите сесии за основната програма на инициативата Пловдив – Европейска столица на културата?

- Постъпиха  72 проекта. От последните две сесии всички са потвърдили участието си с изключение на шест -  Капана Фест, „Включи Пловдив”,  One Architecture Week и One Design Week, както и проекти на Театър „Хенд” и Арт Войс Център.

- One Architecture Week и One Design Week фигурират в Апликационната книга, с която Пловдив спечели титлата Европейска столица на на културата. Това ще повлияе ли негативно ?

- Няма да повлияе по-различно от всеки друг проект от Апликационната книга, който няма да се случи. Когато приключи цялото програмиране преди втория ни мониторинг през април 2018 г., вече ще може да се направи реална равносметка колко от проектите от Апликационната книга няма да бъдат реализирани, какъв е процентът на тези, които ще бъдат реализирани по по-различен начин от разписания, както и процента на проектите, които ще се случат едно към едно с описаното.  

Тази статистика предстои тепърва да се изясни, макар че в моята работна програма вече нещата са почти ясни. Все пак ще изчакаме още малко този процес, защото наред с работата с партньорските организации, ние активно се занимаваме и със събитията, които искаме да продуцираме.  

Основната роля на фестивалите на платформата за култура ЕДНО през 2019 г. бе да изпълнят с балканско съдържание събитията си. В крайна сметка това може да се случи и през други проекти.

- Кои проекти ще претърпят по-сериозна трансформация?

- Трудно ми е да кажа отсега кои ще бъдат проектите, които ще бъдат по-преработени, по-трансформирани. На този етап положението спрямо Апликационната книга е 50 на 50 като съотношение за проекти, които ще се осъществят  така, както са описани и от партньорите, които са ги предложили.  От друга страна са проектите, за които предлагаме алтернативно съдържание с допълнителни партньори. Но не е сега моментът да коментирам в детайли, защото все още водим преговори.

Сега сме фокусирани върху две много важни програми в Апликационната книга - остров Адата и река Марица. Опитваме се за изпълним със съдържание тези платформи.

- Означава и това, че имате някаква яснота как точно ще се случват събитията на острова?

- Ние сме направили всички стъпки да стъпим реално на Адата още преди една година.  Поради гигантските ни проблеми с бюджета, не бяхме в състояние да продължим преговорите за реалното овладяване на пространството там. Продължаваме да мислим и работим в тази посока.

Разбира се, че искаме и на острова да се случват събития, и по поречието на река Марица, но това все пак зависи и от собствениците на острова. По отношение на Адата в публичното пространство се насложиха някои тези, че островът ще се превърне едва ли не в парк, в градски рай. Всеки наслагва различни очаквания и визии върху него.

Хубаво е все пак да се има предвид, че инструментариумът, с който ние боравим, е инструментариум на изкуството и културата. Тоест ние можем да влезем там с артистични интервенции, да влезем с акции, но не и с инфраструктурни преобразявания.

- Да, но хората си представят Адата по този начин, защото в Апликационната книга се говори за създаването едва ли не на независима държава в държавата с красиви пространства за отдих и култура там…

- Правим всичко възможно на Адата да има физическо случване на събития. Но там няма как да се случи такава държава в държавата, както е описано в Апликационната книга. Преди година аз попитах нашите немски консултанти,  дали докато се писали Апликационната книга и са рамкирали този проект, някой от тях е ходил до остров Адата, за да си представи реално как ще се случи тази държава без граници.

Оказа се, че не са. Попитах ги: „А смятате ли, че е реалистичен този проект?”. Те ми отговориха: „За нас беше важно да включим реката, защото тя е системно подминавана в града и трябва да се промени това отношение”.

Остров Адата е бил подходящ повод, за да бъде включена и реката в Апликационната книга като изоставена зона, която всъщност е подходяща за градски активности и културни дейности. Но аз знам как реагираха партньорите ни по проекта „Училище за спектакли”, когато ги заведохме за първи път на острова. Върнаха се обратно на стълбите.

Едно е да фантазираме по даден въпрос, но друго е да работим реално на терен.

- Има ли и други проекти, които са създадени в такава стерилна среда?

- Има разбира се. Ние точно това се опитваме да правим, да работим, за да им дадем реално измерение.  Вече три години се стремим точно към това.  Истината е, че има проекти, които са разписани абсолютно механично и които няма как да се осъществят по начина, по който съществуват на хартия.

- И Тютюневият град ли е същият като Адата?

- Там важи същото. Това, което съществува в Апликационната книга, са събития в публични пространства, прожекции по фасадите на сградите и краудфъндинг кампания (crowdfunding, от англ. – групово финансиране) за събиране на средства за закупуване на тютюнев склад. Тези проекти в Апликационната книга са изписани така с ясното съзнание за мащаба на собствеността, за проблемите с мястото.

Всичко това се е знаело предварително. Чуха се обвинения откъде-накъде фондацията е включила Тютюневия град при положение, че складовете са частни. Пак повтарям, в Апликационната книга се говори за събития в публични пространства. Още преди пожарите община Пловдив направи опит да говори със собствениците за закупуването на склад, но цените са абсолютно баснословни.

В Апликационната книга се говори за набиране на средства чрез краудфъндинг кампания за закупуването на склад. Как става това, при положение, че в България подобна практика не е популярна, не работеща?

- Не Ви ли се струва, че публичната представа на хората за програмата на Европейска столица на културата се разминават с Вашата по отношение на събитията и тяхното случване? Хората очакват пристигането на голяма група, организирането на мащабно комерсиално събитие.

- Ние имаме договорени вече големи музикални фестивали, които отговарят точно на това очакване за по-масови, по-популярни събития с участието на звезди. Абсолютно наясно сме, че трябва да ги има. Правим ги с външни партньори, за да изпълним програмата. Например за концертите – организаторите на Hills of Rock са поели ангажимента да набавят необходимите звезди.

Ние последно посрещнахме главния куратор на ИФА – най-голямата и заможна германска организация за външен културен обмен. С тях преговаряме за една голяма изложба със съвременно немско изкуство – със съдържание, каквото никога не е идвало в България.

Става дума за творци от 50-те години до днес.  Всички силно се надяваме сградата на Детмаг ще бъде готова, за да се случи тази изложба. Преговаряме с друга немска компания за голям театрален проект.

- Продължавате ли да гасите пожари?

- Може би има неща, които не подозираме, че горят. Има много хора, които критикуват, говорят, изказват се, а дори не знаят какъв е механизмът за финансиране на проекта Европейска столица на културата. Чувам  постоянно обвинения: „Похарчихте европейските пари. Къде са?” Без да си дават сметка, че всъщност проектът се реализира основно с местни средства.

Има такива неща, витаещи в публичното пространство, които са плод на пълен отказ да се влезе в същността на този проект. По-лесно е да се приеме като възможност за политически атаки или да се критикува без никакъв опит да се разбере какви са неговите проблеми.Трябва да се разбере и това, че проектът Европейска столица на културата не е финансираща културна програма, която се стреми към конкретно културно съдържание.