Корнелия Петкова, която загуби съпруга си при зверската катастрофа на булевард „Руски“, отговори на хората, които я критикуват. Тя отново разказа за момента, в който е дала прошка на Атанас Трайков, както и какво е чувствала след това.

Ето и цялото обръщение на вдовицата във Фейсбук:

МОЯТА ПРОШКА и МОЕТО ПОВЕДЕНИЕ и ОЦЕНКА, явно са разковничето на ПТП от 18.11.2016г.!!!

Четете със сърцата си, не с разума! В умовете ни има много чуждо вмешателство, докато сърцето принадлежи единствено на този, в чийто гърди бие!/ К.Петкова/

Преди да споделя преживяванията си, ще уточня, че няма да се защитавам. От защита има нужда престъпникът! От защита има нужда кривналия от пътя. Има една поговорка - "Наведена глава, сабя не я сече."

Точно това видях на първата ни среща със семейството на Любомир. Едни страдащи хора, измъчени, разкайващи се, разплакани, човечни... Аз не съм безсърдечен човек. Няма как да вдигнеш ръка срещу някой, който те гледа със сълзи в очите. Няма как да подминеш чуждото страдание, когато и ти самият страдаш.

 Защото е казано в библията - "С какъвто аршин премериш, с такъв ще ти се отмери."

Да, срещата ни беше изключително емоционална. И аз бях искрена. Предполагам, че и те, дано не греша. Първите думи към бащата ми бяха, че по-скоро аз би трябвало да им изказвам съболезнования, а не те на мен. Защото, като един емоционален човек, нямаше как да не съпреживея ужаса, от деянието на Любомир и да не осъзная нелекия кръст, който ще носи до края на дните си.

Простих, защото съм християнин, а прошката е най-висша добродетел за вярващия. Простих, за да прогоня чувства, като гняв и омраза, които са отрова за духа и тялото. Простих, за да живея в мир със себе си. Простих, за да имам сили да продължа. В първото ми изказване в предаването "Часът на Милен Цветков" заявих, че ако имаше сила и начин и нещо, което да направя и с което да върна Атанас, бих пренебрегнала морал и ценности и бих го сторила. Но няма! На всички онези от вас, които хвърляте камъни срещу мен, искам да благодаря! Защото ме правите по-силна.

На всички онези от вас, които ме определихте като безсъвестен и меркантилен човек, благодаря! Защото ме карате да преосмисля живота си. /Дълги години пренебрегвах силата за материалното и така ще е до края. Но аз нося отговорност за три живота, които ще възпитавам по начин, по който моите родители възпитаха мен/. На всички благородни и добри хора, които ме подкрепяте, БЛАГОДАРЯ! Защото ми давате вяра в човека и сили да се справя. Трагедията е лично преживяване, персонален емоционален момент. Всеки човек по различен начин приема трудните моменти в своя живот и по различен начин преработва стреса. Трагедията е персонална. За всички останали е просто статистика. Моят съвет към всички онези от вас, които сипете злобните си оценъчни и осъдителни коментари е, по-добре да замълчите и подминавате подобни новини! Защото нито един от вас не знае какво преживяват хората и не знаете по какъв начин ще им се отрази, написаното от вас. Защото утре вие няма дори да си спомняте. Но вашите думи ще горят, като въглени в жива рана у тези, по които сте ги хвърлили. Човек трябва да е чист - В мислите си! В думите си! И едва накрая, в делата си!!! Всичко, случващо се в живота ни/ и добро и лошо/, са уроци. Блажен е онзи, който се учи от грешките си и не ги повтаря!!! Погледнете в себе си! Изправяйте кривините и умножавайте правдините! Живейте сега, защото "утре" може да ви бъде отнето! Бог да ни благослови и да бди над всички нас!