Дали пък някой от Областната администрация не се е потрошил?, се питат в момента пловдивчани, минаващи по бул. "Шести септември". Само не си мислете, че хората са с лоши очи и желаят на някого нещо подобно. Не, но са учудени на трудовия ентусиазъм, който кипи край сградата. Нещо, което през последните дни не се наблюдава на много места в Пловдив... 

Кирки, лопати, снегорини, че и вишка са се развъртели вихрено край Областната и правят това, което трябва да правят - чистят сняг, разбиват лед и махат ледени висулки. Похвално! Де да се случваше това и на други - не толкова "управленски" места из Пловдив. Където ежедневно хора падат и се трошат. Където други хора се опитват да стигнат до работното си място. Където майки с колички се чудят как да се доберат до детската кухня или градина. Където ученици не могат да влязат в училищния двор...

Наясно сме, че има приоритети - дори и за чистенето. Но защо ли си мислим, че нито детските градини, нито училищата, нито даже малките улички са по-малко "нуждаещи" се от спешно махане на купчините лед? И не само защото всички ние плащаме данък, който не е по-малък от този на чиновниците в Областната управа. А защото животът и здравето на всички хора са еднакво ценни. Дори и на тези, които не работят в Областната администрация. Не мислите ли?