Станислав Станчев-Бебето от Смолян превръща съборетини в замъци. В дома си запазил стенописи, изрисувани от ученици на Кольо Фичето

Стари къщи на по 200 и 300 години връща към нов живот с оригинално съчетание на блясъка на отминалото време и акценти от съвремието в Родопите художникът Станислав Станчев-Бебето. Той е реставрирал десетки съборетини от 20 г. насам.

“Започнах с нашата къща, която беше на 170 г. Освен типичните елементи на родопската къща с почуда открих на първия етаж стара канализация с керамични тръби, което е необичайно за къщите от това време. Тя е паметник на културата и е единствената в Родопите с рисувани алафранги, характерни за къщите от Стария Пловдив”, разказва Бебето.

Тя е строена от дядо му Васил Аргиров, който бил тютюнев експерт и ветеринарен лекар, пише 24 часа.

“Къщата е в беломорски стил - с малки стрехи, без еркери. Изрисувана е от последователи на Кольо Фичето, като най-вече си личи ръката на Дора Вълчева. Консервирах стенописите с минерални бои и яйчена емулсия - материали, които са използвани още по времето на Леонардо да Винчи. В къщата, където живея и сега, авторски са само мебелите, всичко друго е реставрирано и запазено”, обяснява художникът.

За него е важно да се запази всичко, което е здраво, и да се възстанови това, което се е разрушило с времето, но с максимално придържане към старите строителни техники и естествени материали.

Някои от къщите са паметници на културата и не търпят произволни промени. При реставрациите на интериора на родопските къщи най-интересни са долапите, миндерите, резбованите тавани, еркерните пространства с много прозорци, които са се използвали от жените в миналото за ръкоделие и седенки.

“Това е чарът на родопската архитектура. Трябва да се съхрани всичко, в което са вложени много труд и любов”, заявява художникът. Подходът при реставрацията на всяка къща обаче е строго индивидуален, затова няма общи принципи, нито еднакви резултати.

“Бани и тоалетни правя само на първия етаж в старите къщи - там, където може да се отлее бетон. Там е и мястото, където единствено използвам съвременни материали - фаянс и теракота. Живеем в друга епоха и тези екстри са неизбежни, търсенето на различни екорешения са излишни”, споделя той.

Миналата година с голямата си дъщеря Татяна, на която ѝ предстои да следва архитектурен и интериорен дизайн в Лондон, трябвало да реставрират 300-годишна къща на приятели в с. Вишнево. Използвали основно естествени материали и старинни технологии - хоросан от качествена местна глина. Смесили глина и слама и измазали всички вътрешни стени, а за дървени обшивки взели обработени стари дъски.

Много стари еркерни подпори - дъбови греди, пък им послужили за обзавеждането. По време на ремонта на първия етаж открили част от римски терми от III в. пр. Хр., датирани от археолози. Покрили ги със закалено стъкло, консервирали ги, като поставили LED осветление, за да се виждат от посетителите, тъй като ставало дума за странноприемница. За повече светлина решили да направят коридора на втория етаж със стъклен под от триплекс.

“Идеята бе на дъщеря ми. Това придава освен практичност и привкус на лукс, без да се използват изкуствени, вредни материали и технологии. При нея на почит са глината, камъкът, дървото, стъклото, металът”, казва той. Заявява, че свободата в работата е много важна за творчеството.

“Голяма радост напоследък ми доставя да правя от нищо нещо и по точно работата с рециклирани естествени материали, възстановяването на стари мебели и предмети. Обикновено хората, които ни търсят, за съвети, имат добър вкус и лесно възприемат нестандартните идеи. Предимството на това е не само че се получават много необичайни и екстравагантни неща, а и са много евтини. От опита си научих, че с изобретателност и въображение може да се пестят много пари, не трябва да се мисли стереотипно. Тогава има голямо поле за действие и не ме е страх да експериментирам”, обяснява Станчев.

От метален скрап има работи на пет континента Шегува се, че продава на пет, но твори само на два. Има три ателиета - двете са в Смолян, третото е в азиатската част на Истанбул. За Турция често прави метални животни - гущери, хамелеони, скорпиони от скрап за фасадите на сгради. Негова новаторска техника е съчетаването на живопис върху дървени релефи.

Подходът му при работа с черни и цветни метали в скулптурите и техните цветни окиси се оценяват от художници от цял свят. Текстилни пана му поръчали от Австрия , картини с цветна дървена резба отпътували за Америка. Често е търсен за трипластови витражи с LED осветление.

Станчев тъче стенни килими, сътворява неординерни пластични композиции. Влече го и направата на метални пана, които, колкото повече ги вали дъждът, толкова повече се окисляват и стават по-цветни “Изкуството вече излиза от изложбените зали. Сега тенденцията е на неща, направени с минимално усилия, материали и средства. Набляга се повече на идеята, на ефекта от въздействието върху сетивата, търсенето на логика в изкуството вече е в миналото”, добавя художникът.

Смята, че родопското в кръвта му се проявява интуитивно. “Проявява се на подсъзнателно ниво, нося части от корена, Родопите са стара твърдина. Но аз съм не само от Родопите, моят род идва от остров Крит, проследил съм го 400 години назад във времето, когато при едно голямо бедствие емигрират на континента в Беломорска Тракия. Така,че с мен е и част от Критско-Минойската цивилизация. Всичко това се смесва и се отразява в светоусещането и в изкуството”, вярва художникът.

Снимки: Валентин Хаджиев