Възрастна жена от Панагюрище търпя болки от счупени ребра няколко месеца, за да не остави сама болната си дъщеря. Майката Цвета Георгиева е инвалид с полиневропатия и парализа. Преди време при падане в банята съвсем се обездвижва до невъзможност да става от дивана. Но остава в жилището си, за да е при детето си, Тотка, която е с напреднал стадий на диабет, незряща и с ампутирани крака, разказва Дарик.


Така ги заварва в края на юли благодетелката им Дима Попова и остава потресена. Вижда двете жени безпомощни на креватите им да си звънят по телефона, за да се питат как са. Без нито едната да може да се придвижи до другата. Хранят се с хляб, маргарин и обща порция скромен обяд от социалния патронаж, която си поделят. Двете пенсии от по 300 лева не им стигат. Само лекарствата им са над 120 лева на месец, купуват памперси и консумативи, изплащат и кредити с жестоки лихви, теглени за лечение. Плащат за всяка услуга от „приятели“.

Затънали в дългове, са обявили за продан и покъщнината, и апартамента си с намерение с парите да пригодят за инвалидна количка родната си къща в Стрелча, да направят вътрешна баня с тоалетна, за да се преместят там. И ако нещо остане – да си платят за лечение и допълнителни грижи. Докато Попова говори с тях, в апартамента нахълтват мераклии да купят мебелите им. Така се разбира, че и вратата им стои отключена, няма кой да заключи, нито дори да им пусне вечер лампата. И че не е изключено мародери да се възползват от безпомощното им състояние.
Майката се дави в сълзи от мъка, но отсича: „Няма да оставя Тотка!“. Дъщерята пък не иска нищо, освен майка й да се излекува. Признава, че имат нужда от много неща, но се срамува да моли за помощ.

Двете разчитат на жена, наета като социален асистент да се грижи и за тях, да пазарува и да им шета. 4-те часа работно време обаче не стигат, а за да остане по-дълго, доплащат и на нея. Силите на служителката не стигат, за да изкъпе жените или да ги изведе навън. Почистват се със спирт и мокри кърпички.

о-младата жена разказва как заради безпаричие не успяла да запази зрението си. Оперирала се и поне едното око било добре, но не могла да ходи всеки месец на проверка. Всяко пътуване й излиза над 200 лева – вика хора да я пренесат, да я закарат, да я върнат и всеки иска пари. Приятели имала, докато имало с какво да им плаща, макар и от заеми. В най-трудния момент се оказват забравени от всички.

Попова разказва във Фейсбук за трагедията на двете жени и отправя призив за помощ. Тъй като неведнъж е организирала дарителски кампании за страдащи хора и се е доказала като почтен човек, панагюрци започват масово да се отзовават. Помагат и граждани, и фирми. Така са събрани първите дарения, с които са купени храна и консумативи, ваучер, за да могат да се чуват по телефона, погасени са натрупани задължения за вода, сметка за ток и един от малките заеми. Платено е на социалния асистент, за да остава повече часове с тях на първо време.

Цвета се съгласява да бъде прегледана и да влезе в болница едва когато се убеждава, че вече има кой да се погрижи за Тотка, докато я няма. Благодарение на дарители е наета жена, която да се грижи денонощно за по-младата жена. Майката е приета в лечебно заведение вчера. Чак тогава се разбира колко тежка е травмата й – счупени ребра.

Борбата за осигуряване на достоен живот за двете панагюрки тепърва предстои. Всяка помощ е добре дошла – храна, медикаменти, бинтове, спирт, консумативи, памперси. Разкрита е и дарителска сметка, по която се събират средства за тях:

Тотка Йорданова Георгиева
Централна кооперативна банка
IBAN BG57 CECB 9790 1050 9669 00
Телефон за контакт: Дима Попова 0897 019 112.