Пловдив постоянно променя своя облик. Сградите, улиците и мостовете, Старият град и кварталите не са същите, каквито ги помнят нашите предци. Какви са били те в миналото и как изглеждат сега, ще ви покажем в новата поредица „Преди и сега”. Тя ще е повод на научим заедно още любопитни детайли от историята на Пловдив, но и да направим равносметка как се развива градът ни. След като вече разказахме историите за спасението на Стария град и създаването на института, отговарящ за опазването му, дойде моментът, в който да изследваме най-голямата му съкровищница - обектите в него.

Една от днешните емблеми на Пловдив - къщата на Степан Хиндлиян, е извървяла дълъг път от един от най-луксозните имоти под тепетата до убежище на 61 души. През 60-те години на миналия век броят на наемателите бил толкова голям, че се наложило да бъдат обособени отделни помещения за мъже, жени и деца, тъй като нямало никакъв вариант, в който семействата да се съберат в една стая, твърдят съвременици.

"Всичко е било разбито. Дворът - този кокетен двор - няма да го видиш. Ще видиш една градина, в която има посети домати, едни големи въжета, върху които висят чаршафи. Няма ги стъпалата. Имало е бараки, за да слагат въглища или нещо друго...", разказва за тъжната гледка, запечатана в снимки, историкът Владимир Балчев. През този период от време къща Хиндилиян далеч не била единствената, отдавана под наем от администрацията. Подобен бил случаят и с къщата на Георгиади, а резултатът от съжителството на много хора бил почти пагубен. 

Снимки: Държавен архив - Пловдив

През годините красивата къща, превърнала се в образец за някогашната "арменска махала", се е сблъскала с няколко перипетии. Хиндилиян е бил изключително богат търговец и чифликчия. Самата сграда е построена от неизвестен майстор през 1835-1840 г. За да изпише дома си, Хиндилиян използвал едни от най-интересните живописци по това време - Мока и Мавруди от Чирпан, които в продължение на 6 месеца създали забележителна украса. Отличават се пейзажите от Цариград, Александрия, Венеция, Санкт Перетбург, Швеция. Най-вероятно за техен образец са послужили немски, френски или други печатни издания.

Надписите пък били изписани на турски език, но с арменски букви. Изключение правил един единствен, който бил на чист арменски език. 

"Всичко е толкова единно като стил. С такава любов е правено, че наистина поразява", споделя Балчев. Изрисувана била дори маазата - каменно помещение, в което се съхранявало всичко, което можело да погине при пожар. А пожарите на Трихълмието не били рядкост. Всъщност, самият Хиндилиянов дом бил издигнат на мястото на изпепелена от огъня сграда. 

До 1974 година къщата е "в плен" на многото си обитатели. След това бива реставрирана като приемна на БКП. 

"В първите години тя имаше по-затворен режим на работата. А реконструкцията на съседната Балабанова къща все още не беше факт", спомня си уредникът в Старинен Пловдив Антоанета Пердикацева. 

"Имало е няколко нелепи проекта, но хората, които са знаели какво може да стане, са били категорично против", коментира Балчев. Един от тях бил за изграждане на вътрешен асансьор. 

Към настоящият момент едно от интересните помещения в къщата продължава да пустее. Това е подземието, което, подобно на двата жилищни етажа, е изписано с великолепни рисунки. В продължение на години там бе обособена енотека.

"В момента е зарязано по други причини. Хубаво е и би могло да се използва, но иска пари", допълва историкът.