Пловдивската адвокатура е дала на България двама държавни глави - Васил Коларов  (1946-47 г.) и Петър Стоянов (1997-2001 г.). Този любопитен факт изнесе адвокатът и историк Янко Гочев на тържеството по случай 120-годишния юбилей на юридическата гилдия под тепетата. Пловдивския адвокатски съвет се учредява на 24 септември 1897 г. и е първият в страната. Две седмици след него се обособява и колегията на софийските адвокати.

Тържеството започна в Драматичния театър с представянето на книгата на Янко Гочев „История на Пловдивската адвокатура“  и кратък филм за развитието на гилдията до 1944 г. „През годините Пловдивската адвокатура е имала периоди на възходи и на репресии. Винаги, когато властта е ставала прекалено авторитарна, от това са страдали правата на гражданите, респективно на техните защитници пред нея - адвокатите.

Затова и ние сме особено чувствителни на тази тема и винаги сме били в челните редици на борбата за опазването на гражданските права и свободи“, заяви в приветствието си председателят на Пловдивската адвокатска колегия Стефан Левашки. Той допълни, че силната и сплотена адвокатура е най-силният щит на гражданското общество срещу всякакво властово своеволие и репресия.

Левашки припомни и думите на видния си предшественик Недко Каблешков от 1928 г.: „Адвокатът не е обикновен занаятчия, нито търговец, нито спекулант, а човек, призван, надарен свише, да служи на справедливостта и истината, да защитава преследваните, слабите, онеправданите, подтиснатите.

Адвокатската колегия не е обикновено сдружение, обикновена корпорация, а както казват французите, един рицарски орден, институт на борци за правото и истината, установен от закона в интерес на правосъдието, обществото, държавата и гражданина“.

Председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова поздрави пловдивската колегия и им подари статуетка по случай празника. За приветствия думата бе дадена и двамата доайени в колегията – адвокатите Димитър Будаков и Николай Банков, които практикуват от 1967 г..

„Който е живял през онези тежки и трудни години, който е страдал през тях и е чувствал ограниченията, знае истината – адвокатурата беше превърната в страхлива адвокатура, в оръдие на класово-партийния подход в работата си. Сега можем да се радваме и да сме щастливи, защото наистина се работи по съвършено друг начин“, посочи Будаков.

Той разкритикува колегите от съдийската професия, които влезли в мраморните зали, обградили се с полиция и въвели ограничителни режими за контакти между граждани и адвокати. „Единствено адвокатурата си остана истинска народна адвокатура. Кабинетът на адвоката е отворен и за циганина, и за българина, и за министъра, и за областния управител“, заключи той.

Другият ветеран - Николай Банков, е част от цяла адвокатска династия. Неговият баща – Христо Банков, е вписан в Пловдивската колегия през 1924 г. Дъщеря му е адвокат, а най-големият му внук също завършва право в момента.  

„Не съм съгласен, че през комунизма е било толкова мрачно и не сме могли да правим нещо. Тогава съдиите не бяха слугинаж, в Пловдивския съд имаше бляскави съдии, които не се поддаваха на внушения от партийните комитети. Водехме битките, а съдиите бяха обикновени хора“, аргументира се той.

„Съдебна реформа ще направим само ние, адвокатите. Дайте да водим битка да установим чрез Конституционния съд, че имаме право на правен интерес, когато защитаваме обществени и общонародни проблеми. За да можем наистина да направим реформата“, призова Николай Банков.

Последна думата за приветствие взе най-младият адвокат в Пловдив – София Тачева.  „Адвокатската професия е основна гаранция запазването на законността и правата на човека, в същото време тя е огромна отговорност“, каза тя.  

След коктейла в театъра Негенцова, Левашки и останалите пловдивски адвокати засадиха дръвче пиния в градинката до Джумаята.