Четири емблематични сгради от Тютюневото градче на Пловдив преди една година изчезнаха за часове в огромния пожар, който избухна в изоставения склад на Кудоглу. Буквално за часове бе изпепелена огромна част от историята на града. Тютюневият град, чиито впечатляващи руини по ул. "Иван Вазов" бяха своеобразен декор на една от най- красивите улици в града, сега е тъне в разруха, „опакован” зад грозни мрежи и ламарини. Част от улицата продължава да затворена за движение и от там могат да преминават само пешеходци.

 Какво се случи за 1 една година в Тютюневия град?

Ако погледнем през очите на градската управа, е отхвърлено огромно количество работа. Направени са предписания, водят се административни дела, дебатира се на различни нива по въпроса да стане ли ул. „Иван Вазов” пешеходна зона или не.

Днес кметът обяви, че проект за възстановяване на тютюневите складове на Кудоглу  вече е внесен в ресорните институции. Очаква се сградите паметници на културата да бъдат възстановени изцяло, след като приключи тяхното укрепване.

Кметът обясни, че всяка седмица в Министерството на културата се правят регулярни срещи за бъдещето на Тютюневи град. Очаква се до средата на септември да бъде издадена наредба, която да регулира и строителните и ремонти дейности в цялата зона.

Ако питаме полицията и прокуратурата – там нещата са още по-добре. Виновникът за пожара, клошарят Любомир Данчев, бе заловен часове след като огнената стихия бе потушена, и само след няколко месеца бе изправен пред съда с обвинителен акт.  Заключението, което се базираше на множество експертизи, бе че Данчев е подпалил склада с незагасена цигара.

"Винаги си гася цигарите. Не съм виновен, не съм запалил сградата", бяха последните думи на клошарят, който така и не се призна за виновен. Съдът обаче го осъди на 4 години затвор. Защитата на обвиняемия в лицето на председателя на Адвокатска колегия – Пловдив Стефан Левашки и зам. председателя Зоя Тошкова изразиха огромното си учудване от скоростта, с която бе приключено делото. Правосъдната система обикновено не е толкова припряна, но в случая делото се разви с почти шеметна бързина. Макар и осъден обаче, в очите на обществото Любо Данчев продължава да е невинен и си спечели статута на изкупителна жертва.

Градските архитекти също не останаха безучастни. Камарата на архитектите в  Пловдив междувременно бе организирала архитектурен конкурс "Тютюневия град – идентичност, обновяване, приобщаване, спасяване". Основна цел беше на база на очакваните професионални предложения в конкусните идеи,  да се изведат насоки и направления, които да бъдат предоставени по подходяща форма на община Пловдив. Конкурсът трябваше и да допринесе  за реализацията на проекта "Тютюневият град" в платформата "Трансформиране", на фондация "Пловдив 2019″   .

Конкурсът се проведе от 25 юли до 25 септември 2016 г. като журито отличи за награждаване три проекта от представените 18. Проектите бяха изложени пред Градската художествена галерия, за да се запознаят гражданите с тях.

Млади архитекти пък предложиха емблематичният Тютюнев град да се превърне в зона за творчество, отдих,  и култура. В квартала с рушащите се складове да се създаде пешеходна зона и еко квартал. Там да бъдат устроени агропазар и производство на плодове и зеленчуци с био ресторант. Други складове пък ще служат като ателиета за обучение, рециклиране и трансформация на стари предмети, нови услуги  за гражданите.  

В пространствата между сградите да бъдат оформени градинки с пейки и беседки. Тези идеи бяха представени от участниците във българо-френското ателие „Иновативна градска трансформация чрез архитектурно наследство и култура“ през февруари.

Всичко това обаче остава в сферата на пожеланията, тъй като има един факт, който не може да бъде заобиколен. А именно, че всички складове са частна собственост и нито градската управа, нито държавата могат да се разпореждат с тях.

Това разбира се не попречи преди няколко години те да се превърнат в основна част от Апликационната книга, с която Пловдив спечели кандидатурата за Европейска столица на културата 2019. Проектът "Тютюневият град" бе  в платформата "Трансформиране”. Идеята бе преосмисляне и „рециклиране” на забравени и изоставени градски пространства, както и промяна в начина на възприемането им.

„ Всеки прозорец в Тютюневия град ще се превърне в сцена или платно – на един от тях ще пее музикант, на втори ще има звукова или светлинна инсталация, а третият ще е театрална сцена. Проектът ще се състои от четири етапа:  Спонтанно окупиране на сградите с артистични акции – покана за среща със собствениците, политиците, инвеститорите и гражданите. Създаване на модел за реставрация с архитекти, дизайнери и граждани и даряване на този модел/концепция на града. Градски инкубатор в тютюневите складове – временен дом на артистични проекти. Проектът ще цели да трансформира интериора, създавайки временни инсталации, скулптури и градини, като същевременно се съхранява автентичната част от тютюневите халета, а сградите на складовете се превръщат в интерактивни музеи”.

Това е записано в Апликационната книга. Година и половина преди дългоочакваната 2019 година, сред одобрените от фондацията проекти, няма нито един, който да касае Тютюневия град. Собствениците или наемателите на складовете по никакъв начин не са ангажирани със събитието.

Пожарът и затварянето на няколко улици в района поставиха пред сериозно изпитание и бизнеса в квартала. Наемателите на големият мебелен салон „Галеро” на ул. „Екзарх Йосиф” бяха принудени да го преместят на по- комуникативно място, а собствениците на магазини по „Иван Вазов” твърдят , че оборотите им са паднали с повече от 30 %.

Колкото до собствениците на изгорелите складове , те са в изчакваща позиция. Фасадите на сградите са обезопасени до толкова, че да не паднат на главите на преминаващите минувачи. Иначе  до този момент не са предприети никакви действия по консервация или реставрация на руините. 

Казват, че времето лекува. В този случай обаче то едва ли ще има оздравителен ефект върху града. Една голяма, красива част в центъра на един от най- красивите европейски градове е мъртва. И засега опитите за нейното съживяване са само административни. А, макар и обгоряло, сърцето на Тютюневия град не е погубено. Той може отново да бъде жив. Както това се случи с Капана. Както се случва с отделни сгради в квартала. Важното е да не оставяме лечението само на времето. Защото другата известна сентенция на Овидий е "Времето руши всичко".