Кафе „Лазарин”, минерална вода „Сан Бенедето” , магазин „Сан Марко”. През 90-те години тези марки звучаха като екзотика за българите, които употребяваха газирана вода „Михалково” и пиеха кафе от кубински кафеварки. Зад  тези западни изкушения стоеше италианският бизнесмен Лино Тонан, който превърна Пловдив във свой втори роден град. Днес той издъхна в италианска болница , по първоначални данни от инфаркт.  През 90- те Лино Тонан бе и президент на ФК „Ботев”. Той така и не дочака финала на обора си.

Емблематичният бизнесмен от прехода Лино Тонан издъхна в ИталияВенецианския търговец планирал следващия месец да се върне в България

По-възрастните пловдивчани си спомнят достолепната фигура на Венецианския търговец, облечен почти винаги с бял костюм, омотал задължителния италиански шал около врата си и накичен със злато- демонстрация на доброто му финансово състояние. Заобиколен от красиви жени, зад волана на луксозни автомобили, Лино Тонан определено е обект на коментари.  В продължение на години той живее на ръба на закона. За държавата в лицето на прокуратурата и данъчните е престъпник, който крие данъци, а за бедните пловдивчани  е благодетел, благодарение  на който те оцеляват всяка зима.  Преди 10 години той бяга от България, защото алтернативата е да влезе в затвора, където го очаква 5 годишна присъда.  Прибира се в родината си, където го сполетяват здравословни проблеми. Претърпява няколко операции, поставят му бай пас. Мечтата му е да се прибере в България. Тя е на път да се изпълни, тъй като преди няколко седмици забраната му да влиза в страната изтича и той започва да подготвя документите си за завръщането си.  Обаче така и не успява.

В началото на 90-те италианецът идва в България, за да си купи червено ферари и остава в Пловдив.  В онзи момент държавата е страната на неограничените възможности – частният бизнес тепърва прохожда, парите се разнасят в куфари, а опоскания соц пазар е гладен за всякакви западни глезотии.  Той става представител на няколко италиански марки кафе, минерална вода, мебели,  плочки и търгува със сериозен успех.  Настанява се в база на БАН на бул. „Санкт Петербург” и строи там магазин „Сан Марко”.

В продължение на няколко години  държи италиански ресторант в бившата джамия на бул. „Шести септември” . Често може да бъде забелязан в компанията на атрактивна блондинка Диана Богданова , чието име бе свързано с  емблематични имена на прехода като Петър Петров – Патерицата, Жоро Италианеца, Николай Попов – Мартеницата, Ангел Личканов. 

"Аморе мио, отиде се половината от мен. Ти беше най- светлият лъч в живота ми. Безсилна съм в скръбта...но какво е човешката сила пред приумиците на смъртта?! ОБИЧАМ ТЕ! Почивай в мир" е епитафията, с която Диана изпрати Лино Тонан.  

 

През 2006 година обаче Комисията Кушлев казва финито на dolce vita-та на Венецианския търговец.  Последваха конфискация на имоти и  съдебни дела.  През 2009 година той бе осъден на 5 години затвор за укриване на над 2 милиона данъци .  През 2007 година прехвърля част от фирмите си заедно с материалните активи на небезвестния Стоил Николов , известен като Стоил Милионера. Така Стоил се оказва собственик на впечатляващ автопарк , включващ"Ферари", "Ягуар" и "Порше Кайен".

Според близки на Лино Тонан, италианецът е станал жертва на хора от собствения си кръг, на които той е гласувал огромно доверие. В последствие те продължават да управляват останките от бизнесимперията му.

И все пак в Пловдив Венецианският търговец притежава доста материални активи. Той има една дъщеря,  която се занимава с управлението на работещите дружества. Дали някой друг ще има претенции към наследството му в Италия и България ще стане ясно след погребението.