Утре е последният ден на зимното часово време. В 3 часа рано сутринта в неделя преминаваме към лятно и трябва да преместим стрелките на часовника с един час напред. Това означава, че ще спим с един час по-малко. От началото на тази година европейският парламент води дебати дали да не отмени смяната на часа два пъти годишно, като преценява икономическите изгоди и вредите за здравето на хората. Засега обаче положението остава по старому.

С лятното време се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. То е най-често използвано в районите с умерен климат, поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част на денонощието, в зависимост от сезона на годината.

През последните години редица държави се отказват от използването на лятното часово време. Сред тях са Казахстан - 9 от 14 области (2004), Киргизстан (2005), Ирак (2007), Пакистан (2009), Бангладеш и Грузия (2010), Армения (2011) Египет (2014), Азербайджан (2015). В периода 2011-2014 Русия остава целогодишно на лятното часово време, но след недоволство от жители в различни региони на Руската федерация заради късния изгрев, правителството взема решение през 2014 страната да остане за постоянно на зимното часово време, като това важи за цяла Русия и части от Украйна (областите Донецк, Луганск и Крим).

Държавите, които се отказват от зимното часово време и остават за постоянно на лятното, са Аржентина (2009), Беларус (2011), Чили, Турция и т.н. "Севернокипърската турска република" (2016), също така Сингапур, Узбекистан и част от Малайзия (в останалата част действа т.нар. "Малайзийско часово време").

През 2007 Венецуела въвежда собствена часова зона като с декрет на тогавашния президент Уго Чавес, времето се измества с половин час назад. Канадската провинция Нюфаундленд също има половин часова разлика спрямо другите провинции по атлантическото крайбрежие на страната.