Сахат тепе или Данов хълм - една от емблемите на Пловдив, едно от легендарните седем тепета, извисяващи се над града - тъне в забвение. Някогашният блясък на Часовниковата кула и парка под нея е останал в черно-белите архиви. Понастоящем парка се е превърнал в джунгла, зарита с боклук. 

Дановият хълм е със статут "Природна забележителност" и територията му е защитена. Това на практика връзва ръцете на Община Пловдив, тъй като всички мерки за опазване, укрепване и възстановяване на природните забележителности се допускат единствено след конкретно разрешение от Министерството на околната среда и водите, съгласувано със собствениците на природните забележителности и други заинтересовани институции. Почистването обаче не би трябвало да минава за намеса, подлежаща на специален режим, и по-скоро трябва да се счете за приоритетно действие, предвид статута на тепето.

Табелите на всички подстъпи към Сахат тепе, информиращи, че се навлиза в природната забележителност, са потулени от храсти и клони, които вероятно представляват част от редките растителни видове. Възможност да разберете кои са те е отнета, тъй като редом със списъка на животинските видове и този на растителните е закрит от хорските погледи. Трудно читаеми остават и надписите, които известяват, че това е уникално геоморфоложко образувание, както и информацията за вида на скалната маса.

Ако случайно все пак някой чужденец, нашенски турист, а дори и гражданин на града, успее да забележи табелите и реши да поеме по стълбите към върха, има опасност да не успее да си пробие път. Пътеките за блокирани от зеленина, боклуци посрещат още на първите стъпала, а атмосферата напомня за отдавна забравена местност и само пластмасовите отпадъци издават, че там е имало човешко присъствие. 

Стигнали до площадките в подножието, посетителите ще установят, че занемареност и нечистотия лъха от всеки камък. Пластмасови тарелки, чаши, кутии, торбички и пликчета се търкалят по павета и зелени площи. Кошове за боклук преливат с хранителни отпадъци и печален мирис на застояло се носи в близост до малките сметища. 

Ето я и нея! Часовниковата кула... изрисувана със свастики и тя, и камъните в преддверието ѝ. Колкото по-нагоре погледнете, толкова по-чиста става нейната каменна осанка, а извисявайки поглед до сами ѝ връх ще забележите изкусната островърха шапка. Няма да ви се иска да поглеждате настрани, ала когато го сторите очите ви отново ще бъдат приковани към обезобразената фасада.

Кулата часовник, построена на мястото на античен часовник от средните векове, е включена в списъка на паметниците на културата с категория "Национално значение". Обявена е за "Народна старина" в държавен вестник бр.221 още през далечната 1927г. А през 1995, малко след демокрацията, часовниковата кула е обявена за архитектурно-строителен паметник.

От подножието ѝ може да бъде видян Пловдив, като на длан. Панорамата не може да остави никого равнодушен. Един поглед е необходим, за да се влюбиш и миг след това пареща сълза да се търкулне по бузата ти. Напираща от огорчението, горяща в тягостната атмосфера на вандализма, немарливостта и апатията към паметниците на културата, защитените зони и цялото природно и историческо богатство, което се руши пред очите ни докато институциите мигат. Едно от най-омайните местности в Пловдив е "облагородена" като бивак, но се пита кои са диваците?