Най-отровните морски обитатели риба жаба, риба скорпион и морски гоблин дебнат посетителите в новия аквариум на Природонаучния музей. Заедно с шестте вида акули, трите вида скатове, змиорките и мурените това оформя най-голямата морска акваристика във вътрешността на България. До края на следващата седмица екипът на Огнян Тодоров очаква още четири вида от най-отровните риби и така колекцията ще стане още по-интересна.

Предстои да бъдат изградени още два аквариума – 10-тонен и по-малък с вместимост 7000 литра. Големият ще приюти акулите и скатовете, тъй като те се адаптират добре и ще започнат да растат. 

Това е един изключително амбициозен проект, защото както знаете морски аквариуми обикновено  се правят в близост до морето.  Там е много по-лесно осигуряването на морска вода. Това, което правим тук в музея, може би е максимумът за вътрешността на страната. Морската вода си я набавяме с обратна осмоза. Първо пречистваме водата, после я осоляваме до необходимото съдържание и след това я подгряваме.  Чак тогава може да бъде подменена водата в аквариума. Солта, която се използва, е много скъпа.  Процесът изисква и време, и средства. Поради тази причина  морският аквариум се поддържа трудно, разказа директорът Огнян Тодоров.

Той допълни, че музеят  е генерирал много сериозен наплив от посетители и това позволява на специалистите да развиват и обновяват експозицията, включително и аквариумите. Екзотичните видове пристигат в Пловдив чрез лицензирани фирми, а повечето риби са от Шри Ланка, Индонезия, Тайланд, Австралия.

До момента залата излиза около 50 000 лв., от които около 30 000 лв. са за животните.  Залата ще продължи м да я развиваме. Около 40 000 лв. ще струва изграждането на новите два аквариума, каза още Огнян Тодоров.  Директорът на Природонаучния  обяви, че дори е имало проект за превръщането на зала „Лотос”, която вече е част от музея, в аквариум. Оказало се обаче, че подобно начинание би струвало 4 млн. лв.

Добрата новина е, че имаме диалог с носителя на авторските права за зала „Лотос”. Водим разговори и с архитектите начело с арх. Петко Костадинов от КАБ. Ще работим с тях за възстановяването на залата. Това ще е последното разширение на музея, каза Тодоров.

В екпозицията вече сериозно навлизат съвременните технологии. До края на годината всички зали ще са оборудвани с киоск системи за достъп до информация за различните животински видове. Музеят може да бъде разгледан и с допълнителната помощ на специално мобилно приложение. То е безплатно и след инсталирането му посетителите получават информация за животинските видове във всяка зала. Засега файловете са само текстови, но предстои услугата да е и със звук.

След кратко затваряне заради нападение на паразити – листни въшки, вече работи и залата с пеперудите.

Всички нови разнообразни експозиции са причина за първите два месеца Природонаучният музей да има приходи от около 40 000 лв., което е ръст от 40 процента спрямо същия период миналата година. Сумата е впечатляваща и заради факта, че най-много от посетителите са деца, които влизат с евтини билети.