Не давай власт на омразата. Дай път на любовта. Под такъв надслов премина тазгодишното издание на София Прайд. Стотици хора от всички възрасти и от цял свят се събраха на паметника на Съветската армия, за да заявят себе си и да покажат, че любовта не е страшна.

Иска им се нещата да не стоят така. Иска им се обществото да е по-отворено, по приемащо. В другите Европейски държави не било съвсем така. Макар скорошния инцидент от Лондон, при който две жени бяха пребити в метрото. Дори в Пловдив не било така, както било в София.

Една от доброволките, включили се в събитието, разказа пред TrafficNews, че дошла до площада пред Паметника на Съветската армия с градски транспорт и през цялото време се страхувала заради начина, по който е гримирана. Да носиш цветовете на ЛГБТИ знамето си на лицето и то в България е смело решение.

Срещнахме се и с хора, чийто живот е преминал по малко стръмна пътека. Не всички имат щастието, както се изразиха, да имат толерантно семейство, да работят в толерантна среда.

Едно от присъстващите на София Прайд момичета ни разказа, че родителите и я изпратили на психолог, когато разбрали за различната и сексуална ориентация. Какъв е пътят към промяната? Да се говори за това в публичното пространство очевидно е нож с две остриета. Трябва диалог, а такъв сякаш няма. Да се заявяваш публично не работи, защото обществото не иска "подобни извращения" да се навират в лицето на хората. Какво демонстрират тия хора? Да си вземат дъгите и любовта и да си я държат у дома, където не се вижда. Другото било парадиране, било излишно. Защо е нужно подобно събитие, което само ще наостри още повече ушите и нагласите? Повечето от присъстващите бяха категорични - това е единственото място и единственото време, в което могат да са себе си без да се страхуват. Защото обществото е агресивно, неприемащо. Причината според мнозина е липсата на информация. Хората се страхуват, защото е непознато, неизвестно. Затова и събралите се на площада хора се прегърнаха и казаха - Не давай власт на омразата. Дай път на любовта.