Българката Цветелина Yланд, чиито деца бяха отнети от норвежката социална служба "Барневернет" миналата година по настояване на нейния бивш съпруг норвежец, спечели битката в съда и успя да прибере 12 -годишната си дъщеря и по-малкия с една година син обратно у дома. Това стана ясно от публикация в социалните мрежи на щастливата майка. 

До този развой се стигна след като Апелативният съд е отменил през май решението на областния съд в град Арендал, в който живеела преди развода Цветелина. След изтичане на срока за обжалване децата й са били върнати.

"На всички, които бяха съпричастни, искам да съобщя щастливата новина, че решението на Областния съд на гр. Арендал в Норвегия от 9 май 2018 г. беше игнорирано от Апелативния съд през месец май тази година въз основа на отчетени грешки от длъжностни лица и една институция (със сигурност се сещате коя), които решават човешки съдби", написа тя във Фейсбук.

Уланд се обърна за помощ към българските власти и медии, след като децата й бяха отнети, разделени едно от друго и пратени при различни семейства в различни градове. Според "Барневернет" било целесъобразно сестрата и братът да бъдат разделени, за да не си влияят. Майка им започна тежка съдебна битка срещу социалната служба, която взе шокиращото решение.

Освен това на Цветелина й беше забранено да им се обажда по телефона или да контактува с тях в интернет, а първото свиждане, което през май й отредиха, бе едва за януари следващата година. Децата нямаха право на контакт и със семейството на българката.

При опит на нейния баща - известният цирков артист Георги Попов-Гебош, да зърне внука си през оградата на училището му, той беше арестуван през декември миналата година и престоя няколко часа в ареста.

 За съжаление, Гебош почина през май тази година, преди да успее да види внуците и дъщеря си отново заедно.

 Ето какво още написа шастливата Цветелина в социалната мрежа:

"Вече мога да съм заедно с тези, които обичам най-много. Дишам спокойно и се радвам на живота! Но... Има едно голямо "НО"! Кой ще възстанови пропуснатото време с любимите същества?

Кой ще заличи черните спомени от деня, когато ти взимат най-ценното? Кой ще върне моя баща, който си замина от мъка и не успя да дочака победата? Кой ще заличи унижението, което изтърпях от хора ограничени, без морал, некомпетентни..., НО с власт, защото работят за машина, която е държава в държавата?

Кой ще изтрие сълзите? Няма такава сила! Моят призив е: Борете се до последно, особено, когато се отнася за най-ценното, а именно, децата. Бъдете силни и не се предавайте, колкото и тежка и невъзможна да изглежда ситуацията. Ако се предадем, предаваме децата си! Благодаря на всички вас, приятели мои! Обичам ви!".