Вандали и общинари родиха трагикомична история с уникалните рисунки от древността в пешарата Магурата. Първо гръмна скандал, че върху тях са надраскани думите "Ради Павчо 2019 Антов".  

Посетителят от Приморско Андрей Шурелов алармира във Фейсбук в края на миналата седмица за извършената простотия. Това предизвика вълна на недоволство в социалните мрежи. Унищожените уникални рисунки на ловни сцени и слънчевия календар се датират между 3000 и 1200 години преди новата ера.

Малко по-късно стана ясно обаче за още по-безхаберна постъпка.  Неизвестно за сега кой и по чие нареждане, но с кал, четка и парцали, са правени опити да се заличи написаното„ Ради, Павчо и Антов, 2019!  В момента се четат само части от буквите на надписа и притесненията са , че са повредени и праистиречските рисунки под драсканиците.

За това, че някой е трил надрасканото опитвайки да го заличи потвърди Емил Цанков, историк и зам.-председател на археологическото дружество в Белоградчик и бивш кмет на община Белоградчик. Той предостави и снимки от опитите да се прикрие вандализма. Днес при неговото посещение в пещерата е дошла и полиция да изяснява случаят. Той е категоричен , че общината се е опитала пет дни да прикрие вандализма.

Сегашния кмет на Белоградчик Борис Николов наистина побърза да обяви, че историята с надрасканите рисунки е  фалшива новина. После градоначалникът обясни, че в момента се подготвя документацията, свързана с предстоящото включване на праисторическите рисунки в списъка с културното наследство на ЮНЕСКО.

Сега полиция, историци и управници ще трябва да изясняват кой е допуснал да се драска в пещарата и кой е замазвал, за да скрие гафа. 

Според подалия сигнал за вандализма Андрей Шурелов има лоша практика в галерията с рисунките туристите да остават сами, без екскурзовод , което е предпоставка всеки недобросъвестен да безчинства. 

Пещерата Магура, която се намира в близост до Рабишкото езеро и Белогрдчишките скали, е обявена за национална културна ценност през 1965 г. и отстои на 50-тина километра от Видин и е сред най-посещаваните в страната и от години страната ни се бори рисунките да влязат в списак на защитените исторически обекти от ЮНЕСКО.  Магурата е първата благоустроена пещера в България. Тя е скътала в недрата си най-богата галерия от скални рисунки на Балканите. Възрастта на Магурата се определя между 1,5 и 4 млн.години и те се състои от обширен подземен лабиринт , чийто клонове имат дължина около 2,5 км с импозантни зали, сталактити и сталагмити, редки пещерни образования.

Праисторическите рисунки са издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, звезди, оръдия на труда. Друга част от тях представят образите на животни, растения и шахматни пана.

Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Най-ранните са от преди 7000 години. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, намерен досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни. Според учените той е направен с голяма точност и прецизност на записите.

Дълги години залата с рисунките беше затворена и не се допускаха посетители. След настояване от местните власти бе взето решение залата да бъде отворена и пещерата годишно се посещава от хиляди български и чужди туристи.

През 2018 година екип учени , които правиха 3D заснемане на рисунките алармираха, че въпреки безспорната си културна, историческа и туристическа значимост, галерията със скалните рисунки остава без адекватна защита и стратегия за опазване.