С тържествена заря в Козлодуй почетоха 143 години от стъпването на Ботевата чета на българска земя. Хиляди жители на крайдунавския град и гости присъстваха на годишнината от слизането на четниците на Христо Ботев на козлодуйския бряг. 

Днес от града тръгва и традиционният поход "По стъпките на Ботев". Мъже и жени от цялата страна ще извървят пътя от Козлодуй до Околчица. Ще говорят за поета революционер, ще пеят и рецитират заедно.

Преди 143 години на 17 май (стар стил), когато "Радецки" приближил устието на р.Огоста, по даден от воеводата знак, четниците пристъпили към завземане на парахода. Захари Стоянов пише: "То е било гръм, трясък и пукот. като че на всяка дъска от парахода се е трошила…Не само дъски хвърчели по въздуха, но цели сандъци се носели на ръце, ножове дрънчели, фишеци, паласки и чанти нападали."

Поставен пред свършен факт, капитан Дагоберт Енглендер предоставил "Радецки" на разположение на воеводата. Коректното държане на нашите революционери оставило силно впечатление сред екипажа и пътниците. Капитан Енглендер не само улеснил слизането на родния бряг, но когато във Видин бил поканен от Осман паша да натовари 1000 турски войници и да ги закара до Козлодуй, за да преследват четата, категорично отказал.

Въстаниците слезли на козлодуйския бряг под строй, с развято знаме. Те целунали родната земя и положили клетва, че са готови да дадат живота си за нейното освобождаване. Четата, начело с авангард под командването на Никола Войновски, се отправила на поход. Най-напред спряла в с. Козлодуй, където разпръснала група черкези, набавила си няколко коня за воеводата и щаба му и взела осем коли за импровизирания обоз.

От с. Козлодуй към четата се присъединил местният учител – Младен Павлов от Видин. Към 14:00 часа тя напуснала Козлодуй и до вечерта стигнала с. Бутан. Там четниците използвали колите, за да направят мост през пълноводната р. Огоста и да преминат на другия бряг.

Като продължили пътя си, те излезли на пътя Рахово (Оряхово)-Враца и прекъснали телеграфната връзка. През нощта четата продължила своето движение в походен ред със строги мерки за охрана. Четата се водила от авангард от 30 – 40 души, а главните сили се движели в две колони от двете страни на импровизирания обоз.

Така четата била в готовност да води бой при внезапно нападение на противника. Движейки с такива мерки за охрана, четата респектирала група черкези, които от време на време откривали огън по нея, но не смеели да я доближат. Преминавайки край с. Алтимир, към полунощ въстаниците влезли в с. Борован, където претърпели първото си разочарование. Тук към четата трябвало да се присъединят 400 въстаници. С тях тръгнал обаче само един.

Тъй като турските власти бързо разбират за слизането на българска въоръжена група, много бързо са сформирани отряди от черкези, за да могат да осуетят намеренията на Ботевата чета. Това налага промяна на тактиката на четата. Вместо да поемат към град Враца, се налага да поемат към Врачанския Балкан, за да търсят своето укритие. По пътя си те водят няколко тежки сражения. Първото продължава около 24 часа и тогава е убит дори знаменосецът на четата Никола Симов. През тези сражения по пътя голяма част от ботевите четници биват убити.

И така при едно от поредите съвещания, което войводата Ботев води с част от своите най-близки четници, изненадващо той пада убит. Ботев е убит на 1 юни 1876 година на връх Камарата във Врачанския Балкан. Смъртта му води до края на четата му. Малкото останали четници са заловени от турските власти и затворени в турските затвори.

Целта на почитането на подвига на Ботев и неговите четници е издигане на чувството за национално достойнство чрез запазване паметта за българите, изиграли роля в съхранението и поддържането на българския дух, в организирането на борбата за свобода и пробуждане на националното самосъзнание; запазване на народните традиции и развитие на духовната култура чрез
популяризиране на културното наследство и увеличаване интереса към културните обекти.