Мюсюлманин ремонтира 122-годишна църква в Преслав

Мюсюлманин пожела и ремонтира храма "Света Троица" в квартал "Кирково" на Велики Преслав. "Помогнал съм на джамията, ще помогна и на църквата", обяснил Али Кюлюмов на кметския наместник Надя Миланова още миналата година. В началото на юни той докарал материали, най-добрите му работници вдигнали скеле около камбанарията, запретнали ръкави и за храмовия празник Свети Дух най-представителната част от молитвения дом вече греела обновена, разказва необичайната история "Труд".

„На вас може да ви звучи невероятно, на аз не се изненадах. Али и друг път е помагал на квартала, в който живее“, разказва тя. Е, има и други бизнесмени с възможности, но все пак Али е строител, има цех за дограма и това му приляга, коментират местни хора. За да почне да ремонтира благодетелят, църковното настоятелство се събрало, съставило протокол с нужните дейности и го изпратило във Варненската и Великопреславска митрополия за одобрение. Като казали „да“, ремонтът станал възможен.

Питали дарителя какво ще иска в замяна, а той вдигал рамене – нищо. „Всичко имам! Здраве, семейство имам. Искам да има нещо хубаво направено и да се поддържа“, обяснявал 43-годишният бизнесмен. Съпругата и синът му са християни. Освен това, от приятели и колеги често чувал за здравословни неудачи и като седнели на маса, току за някого се чуело „Лека му пръст“. Знаел – друго си е като идеш в храма, запалиш свещ, помолиш се и някак ти олеква.

А до този момент 122-годишният храм трудно случвал на добро стопанисване. Цели 40 г. от 1969 г. до 2009 г. пустеел неизползваем. Времето го съсипало дотам, че останал без врати и прозорци, разказва Миланова. През 2009 г. обаче, Министерството по бедствия и аварии (сега несъществуващо, б.а.) отпуснало за ремонт 100 000 лв. Включили се и сърцати дарители. На 26 септември 2009 г., когато е успение на Св. Йоан Богослов, тогавашният митрополит Кирил отслужил чина за обновлението на храм „Света Троица“.

Десет години по-късно обаче, църквата пак се нуждае от ремонт и това не убягвало от вещото око на строителя Али, който живее в квартала. Външната мазилка на камбанарията започнала да се рони, дъждовете размили цветните бои до неузнаваемост и грозота. Оградата също била за ремонт. Материалите ли са били некачествени, дъждовете ли са били повече, коментират хората. Освен това и натовареното движение от автомобили по улицата край храма помогнало, появили се пукнатини.

Али на първо време преобразил камбанарията и оградата. Ремонтите му ще имат и втори етап. Не иска да го показват по медиите, казва пред „Труд“, че си има други приоритети. А като го подпитват колко му е струвало, обяснявал, че такива неща не се измерват в пари.

А за местните хора стореното е много. От 500 жители, 56 са християните, които посещават храма, разказва Миланова. Прииждат и много хора от близкия Велики Преслав. Знае ги поименно не само защото е кметски наместник, а защото всеки ден е в църквата. Тя държи ключовете, тя бие камбаната, тя почиства. От 6 години е кмет и клисар. И така добре е усвоила богоугодното занятие, че гласът на звучната камбана в тихо време се чува чак на 3 километра в Преслав, казвали й възхитени приятели. Доволен от клисарката е и отец Николай, който води служби и литургии в кварталния храм.

„Най-обичам да бия камбаната на празник. Бързо, отривисто, бам, бам, бам… Тягостно е за умряло“, разказва тя. Но и за смъртта трябва да се чуе. Ако някой кирковчанин умре във Варна или Шумен, пак се оповестява. Два удара за починал мъж, три за жена, обяснява кметицата.

Скоро не са имали нито кръщене, нито венчавка в църквата, а в миналия век е имало десетки годишно, личи от запазения архив на храма.

Всички помнят как на освещаването преди 10 г. владиката кръстил Джесе Малиса, син на танзаниеца Кили и нашенката Ивелина. И за хубаво, и за лошо вратите на храма са отворени, казва Надя. Благодарна е, че от мебелен цех им дарили маса за покойника. Често хора даряват икони. Храмът не е иконописан отвътре, но дърворезбованият му иконостас е приказен. И старото дърво обаче се нуждае от реставрация, а иконите – от ръката на зограф. Миланова, която е в църковното настоятелство, обяснява, че храмът има земи и най-вероятно следващата стъпка е рентата да бъде вложена в иконостаса. Миналата година сменили за 3000 лв. кубето на камбанарията и сега грее златно отдалеч.

Важно е всичко да се прави с желание и любов, обясняват местните хора. Защото и самата църква е построена по любов. Историята разказвала приживе над 90-годишната Вичка Делева, правнучка на Урум Димитър, заможен преселник от Гръцко. Той поръчал да бъде вдигнат храма. Строителството било поверено на сърбина майстор Марко. Като дошъл в селото, той си харесал хубава Яна, но за да я вземе, трябвало да я дари с пендари. Така се зарекъл и наниз да даде, и църква да вдигне. Знае се, че „Света Троица“ е градена по плана на най-старата преславска църква „Св. Св. Петър и Павел“, която има над 200 г. история. С благодетели в днешно време, без делене по етнос и религия, и кирковската ще навърти толкова живот.