Минималната работна заплата в България да стигне 900 лв. след три години, настояват от КНСБ. За да стане това, обаче, трудовото възнаграждение трябва да расте между 12 и 15% на година.

Според четвъртия годишен доклад на КНСБ за резултатите през 2018 г. от колективното договаряне на работните заплати масово, договореното повишение на заплащането е с от 5 до 10%, като в предприятия от частния сектор се наблюдава ръст на заплатите над 10%.

Според данните през миналата година доходът на едно лице от домакинство е достигнал 3336 лв. Това е най-високият номинален ръст от последните 5 години. Средната работна заплата според предварителните данни е 1135 лв.

Най-високата заплата се получава от специалистите по информационни технологии, където средната работна заплата е 3567 лв. Летците и хората, които работят във въздушния транспорт, получават около 3181 лв.

Най-малки пък са заплатите при персоналните услуги и ресторантьорството, където заплатата е около 618 лв. Охранителите взимат средно около 641 лв.

От КНСБ отбелязват, че големият проблем с разликата в заплащането в различните региони все още остава нерешен и се дължи на липса на инвестиции и нисък размер на трудовите възнаграждения и големия обхват на нископлатени работници в някои от областите.

Средната нетна работна заплата у нас е два пъти по-ниска от страните в старите държави членки на ЕС - Италия, Ирландия, Великобритания и Германия. С 1,2-1,7 пъти пък е по-ниска от тази в Латвия, Литва, Естония, Словакия, Чешка Република, Унгария и Полша.

Заплатите в България са с най-висок ръст на Балканите - близо 30%. Върпеки това, обаче, трудовото възнаграждение в страната остава най-ниско в Европейския съюз.

От КНСБ искат адекватна правна рамка за колективно договаряне в Кодекса на труда. Настояват и за разработване на модели на "заплата на издръжка" на база отраслови и териториални специфики, надграждащи минималната заплата за страната и осигуряващи издръжка в рамките на семейството.