Северозападна България е обезлюдена. Селата пустеят. Вместо съседи, малкото останали жители все по-често срещат вълци и чакали, се казва в репортаж на Андреа Беер от "Дойче веле" от село Крачимир, община Белоградчик.

Наца Иванова предупреждава да внимаваме с нейното куче. То охранява строго старата къща, градината, кокошките и зайците, които са основната прехрана на възрастната жена. 71-годишната жена живее почти сама в село Крачимир и вместо съседи често я посещават чакали и вълци.

"Тук има чакали. Една вечер дойде един точно пред къщата. Ние живеем до гората и те слизат чак до селото. По принцип чакалите не нападат хора, а домашни животни. Но когато са цяла глутница и са гладни, нападат всичко", казва Иванова.

Крачимир е едно от многото изоставени села в Северозападна България. Тук има безброй порутени къщи, пробити покриви, разрушени плевни, изкорубени огради и запустели улици. Отворените врати на къщите и плевните откриват гледката към един отдавна отминал живот: стари мебели, прашни рафтове с книги, ученически чинове, ръждясали трактори.

Мъжът й починал преди две години и сега жената е много самотна. Освен язвата я мъчат страхове и от тъмното.

"Преди две години и половина почина мъжът ми. Децата ме уговаряха да се пренеса при тях в Белоградчик, аз обаче не мога да оставя тази къща на произвола на съдбата", споделя тя. 

Все пак някак тя се справя, дори със смехотворната пенсия от 140 евро, която получава за 40 години трудов стаж.

Социалната служба ѝ носи хляба, зеленчуците растат в градината, кокошките снасят яйца, а синовете ѝ от града я наглеждат. 

Северозападна България винаги е била беден регион. Навремето обаче тук е имало големи масиви с насаждения от ягоди и малини, в които е работила и Наца Иванова. По-късно се е трудила в една закрита вече фабрика за телефони в Белоградчик.

Кметът на Белоградчик Борис Николов също познава възрастната жена и проблемите на 17-те околни села. Там няма лекар, улиците са в окаяно състояние, животът е замрял.

Въпреки че туристите посещават Белоградчишките скали, общинските каси са празни. Не се създават и нови работни места, оплаква се той.

Все пак община Белоградчик е собственик на много гори и дървеният материал може да се добие изгодно. По този начин евтино се продават дърва за огрев в околните изоставени села. От тях купува и Наца Николова. Тя копнее по предишния живот на село и пак се връща към къщата.

"Свекърът и свекървата са я построили с тежък труд при голяма бедност. Сърце не ми дава да я изоставя", казва тя.

11 000 души са живели тук преди промените. Сега са останали около 6 500.

Снимката е илюстративна.