Защо се налага приемането на нов Общ устройствен план на София, къде може да се появят нови жилищни райони и как може да се реши проблемът с недостига на терени за нови детски градини ?  Това са част от въпросите, които вълнуват жителите на столицата. Отговорите им потърсихме от главния архитект на София Здравко Здравков. Ето неговото интервю пред TrafficNews.bg : 

- Кога за последно беше променен Общият устройствен план на София и кое налага неговата промяна сега?

- Общите устройствени планове са единствените инструменти, които гарантират правилното развитие на града. Не случайно последният такъв план, който е действал още по времето на комунизма и е приет през 1961-ва година, беше променен много трудно чак след 45 години. В периода от 1961 до 2007 г. е имало многократни опити за промяна, но  те не са стигнали до крайната административна санкция. Важното на Общия устройствен план (ОУП) е, че той създава ясни правила за целия град.

Т.е. това наречено хаотично застрояване, застрояване на парче, разрастване по периферията, може да бъде избегнато единствено чрез ОУП. Именно за това, много деликатно трябва да се подхожда към изменението на плана, защото той, както е дал възможности в редица територии, така в други е създал ограничения на собствеността за софиянци. Това са териториите, отредени за терени на зелената система, за развитие на обекти за обществено обслужване, за  транспортна инфраструктура. Например „зелените клинове“  са защитени именно с ОУП. Става въпрос от юг за Кръстова вада, около река Драгалевска, парк Вартопо, т. нар. Източен парк, от другата страна Западен и Северен парк – всички тези територии са защитени с ОУП.

Затова необходимостта от изменение на ОУП е продиктувана най-вече от системата на Метрополитена – знаете, предстои да се внесат предложения за развитието на третия метро диаметър в посока зала „Арена Армеец“ – Цариградско шосе. Както и развитието на метрото от Бизнес парк в посока запад, така че да даде възможност да се свърже метрото с лифтовата станция на Симеоново. Тези промени в подземния транспорт налагат промени и в ОУП. Другите промени се налагат заради социално-икономическата обстановка, вследствие на динамичния живот.  Именно необходимостта от промяна налага преразглеждането на някои територии,  отпадналата необходимост от индустриални зони трябва да намери своето изображение в ОУП.

Градът трябва да използва тези зони, защото те се намират в компактния град, имат перфектна обезпеченост с транспортни връзки и инфраструктура, ток, вода,  жп, така че би могло потенциалът на зоните да бъде преразглеждан, както това се случва в НПЗ „Хладилника“. Тази огромна територия, заключена между улица „Филип Кутев“, „Сребърна“ и „Люба Величкова“, е обект на голям инвеститорски интерес, а е една бивша индустриална зона.

Около улица „Тинтява“ вече се развива една огромна строителна дейност, така че тези  две територии са с най-голям потенциал за развитие.

Подобна възможност има и на север,  затова работим погледът на инвеститорите да бъдат насочени и към северните територии.

- Много хора се оплакват, че се строи нов блоков комплекс, но за него няма нито една зелена площ, няма нито една детска градина, няма нито едно училище. Новият ОУП ще помогне ли този проблем да се разреши?

За оплакванията на хората не знам, но откакто аз съм главен архитект, проекти без осигурен процент озеленяване не се одобряват. Така че, ако имало такава практика, тя е прекратена в последните две години и половина. Проекти без гарантирано озеленяване и то на ниво терен не се допускат. По отношение на детските градини и училищата, проблемът е изключително сериозен, защото след провеждането на реституцията в България, значителна част от терените, предвидени за такива дейности, бяха възстановени на бившите собственици на земеделски земи. Възстановяването на земя в реални граници е една от най-големите грешки на нашето развитие като демократично общество и според мен това е най-сериозният проблем, който трябва да преодолеем през следващите години, защото ние не притежаване собствеността на земята, която предвиждаше тези обществени сгради. Следващите стъпки са, както правим с ПУП на комплексите – предвиждаме нови детски градини и училища, но ние спешно трябва да мислим за заделяне на обществени средства, за да изкупим тези територии. Налагането на обществени мероприятия върху частни земи е свързано с изработване на план, който минава през всички съдебни производства. След като влезе този план в сила е необходимо да намерим и публични средства за отчуждаване на тези имоти, за да изградим така очакваните детски градини.

- Казахте, че София не трябва да расте като територия, защото и така може да поеме още хора. За повечето софиянци обаче, градът вече е пренаселен.

- Всеки гледа под собствения си прозорец. Погледът на града трябва да се обърне към тези терени, които досега са пренебрегвани – бивши военни поделения, жп ареали, бивши индустриални зони. Не означава да се сложат блокове пред съществуващите сгради,   градът има потенциал за развитие преди да се разпростре по периферията.

Изграждане на един комплекс по периферията бил той затворен или тип луксозно селище, гарантира, че  жителите там ще пътуват с кола до работа от вкъщи.  Така че развитието на един град би трябвало да бъде разгледано първо в неговите рамки и едва след това да се разпростира по периферията. Завземането на нови територии се опитахме да предотвратим като удължихме срока за далеко перспективните  територии от 2020-та на 2015-та година. Едва след като бъде обезпечена инфраструктурата, ток, вода и канал, трябва да се допуска застрояване по периферията.  Ясно е, че живеем в столица и в един момент това развитие ще е неизбежно, но преди това трябва да сме направили всичко възможно това да се случи в сегашните размери на града. Тези изоставени територии са прекрасно обезпечени с наземна инфраструктура и с една значително малка намеса биха могли да се превърнат в прекрасни жилищни комплекса. Територията на НПЗ „Хладилника“ може да поеме 12 хиляди обитатели. Все пак София не нараства толкова бързо, че да си позволим лукса да расте по периферията преди да сме погледнали в рамките на компактния град, на териториите, които биха могли да бъдат допълнително застроени.