Българската агенция за безопасност на храните не се притеснява от заведените дела срещу нея от собственици на свинекомплекси, които са недоволни от ниските обезщетения за избитите животни заради епидемията от Африканска чума по свинете (АЧС). Заради опасния вирус у нас тази година бяха ликвидирани 130 000 прасета. 

"Собствениците на фермата в Голямо Враново имат право да съдят държавата. Каквото решат. Ние няма да се страхуваме от техните действия", заяви  новият изпълнителен директор на БАБХ проф. Паскал Желязков.

„Тези собственици ще получат помощи от държавата при населване на фермите отново. Мисля, че нямат кой знае какво голямо основание да бъдат недоволни, тъй като веднъж ще са обезщетени, а вторият път ще получат средства за населване на техните ферми“, заяви проф. Желязков и добави, че в момента агенцията контролира извършването на дезинфекцията, за да започне репопулация на фермите.

Попитан дали има и други недоволни, директорът на БАБХ каза, че има още един от Новоселци, където има около 4000 убити прасета, от които 300 са майки, но не знаел те да имат претенции по отношение на обезщетението, което още не са получили.

Директорът обясни още, че размерът на обезщетенията се определя на базата на статистика, а там, където няма, могат да се използват фактурите на продадените животни през последните месеци.

По-рано пред TrafficNews  Христо Стойков, директор на свинекомплекса в русенското село Бръшлен, в който 40 000 животни бяха евтаназирани, обяви, че също е завел дело срещу агенцията. Това е направил и Лефтер Лефтеров, собственик на индустриалната ферма в Българско Сливово.

Двамата обясниха, че изчислението на компенсацията според статистиката, а не според пазарната цена, не е реално и изплатеното обезщетение е значително по-малко.

„Оцениха ни 80-килограмово прасе за 120 лв. Изобщо не провериха какви са цените по стоковите борси. В Холандия например 25-килограмово прасе с транспортните разходи дотук в момента излиза между 80 и 95 евро. И цените постоянно скачат”, обясни Христо Стойков. 

И допълни, че парите от обезщетението са нужни за възстановяване на производството в Бръшлен. „Очаквахме 12-14 млн. лева, а получихме само 8 млн. Не слагаме в сметката изгубените печалби. Не сме уволнили работниците, 65 човека вече трети месец след евтаназията на животните са на работа при нас. Освободихме само хората от кланицата и транжорната, защото не искаме да пускаме на пазара месо от чужди животни, а да имаме затворен цикъл”, обясни още Стойков.

Според него ниските обезщетения ще накарат собствениците на други свинекомплекси да крият заразените животни, ако имат случаи на АЧС и така чумата ще продължава да ни мъчи.

Шефът на БАБХ проф. Желязков увери, че няма проблем със забавяне на изследванията на дивеча, за което недоволстваха ловците. Според последните промени, на всеки отстрелян глиган трябва да се взема проба и за АЧС, а месото да не се консумира докато не излязат резултатите. 

„Първата седмица, когато се проведе ловът, ние разбрахме, че трябва да бъдат наложени корекции, тъй като пробите постъпват много бавно и хората, трябва да съхраняват отстреляния дивеч повече от 3-4 дни. Сега пробите ще постъпват разделени. Тези за трихинела ще постъпват в държавните лаборатории, а за африканска чума - в други акредитирани държавни лаборатории. За АЧС пробите са готови в рамките на деня, а за трихинелата е по-бавно, тъй като методите са по-трудоемки“, обясни директорът и изрази подозрение, че се укриват реалните бройки на умрели диви свине.

„Малко са положителните случаи. Те са някъде около 10-15. Повече са случаите на трихинели. Силно съм обезпокоен, че не се откриват умрели свине по време на лова. Намерени са 2-3, което не трябва да бъде така. Подозирам, че не се съобщават всички намерени умрели свине“, заяви той.

След като избихме прасетата, ядем пържоли от дълбокия резерв на ЕвропаНиските обезщетения за свинекомплексите с евтаназирани животни ще доведат до прикриване на нови случаи с АЧС, каза шефът на стопанството в Бръшлен, който също съди БАБХ