Пловдивският разследващ полицай Кузман Мартинов описва над 100 случая с измами в книгата си "Криминалистическа методика за разследване на класически измами“. 

Монографичния труд е на база задълбочено проучване. Рецензенти на книгата са ректорът на Академията на МВР старши комисар доц. д-р Иван Видолов, Даниела Дончева – декан на Юридическия факултет на ПУ "Паисий Хилендарски“ и д-р Евдокия Кемалова – бивш апелативен съдия и преподавател в Пловдивския университет.

Книгата се издава с благотворителна цел и всички приходи от нея ще бъдат дарени на децата на загиналите по време на изпълнение на служебния си дълг служители на МВР, на всички онези, които са работили и са дали живота си за добруването на гражданите.

Кузман Мартинов е роден през 1978 г. в Пловдив. От 2004 г. работи в структурите на МВР като оперативен работник, началник група, началник сектор "Криминална полиция“, изпълнявал е функционални задължения и като началник на районно управление, а към момента е разследващ полицай. От 2020 г.  е доктор по право, защитава докторантура в Академия на МВР, в областта на наказателно правните науки на тема "Методика за разследване на измами“. Хоноруван преподавател по наказателно-правни науки към УНЦ "Национална сигурност и обществен ред“ във ВУСИ, Пловдив и Академия на МВР София.

На празника на МВР разследващия полицай разказва за своя опит и книгата си пред TrafficNews. 

- Каква е историята на книгата? Как една монография се превръща в четиво?

- През 2020 год. защитих дисертация посветена на разследването на т. нар. „класическа измама“, обхващаща съставите на престъпленията по чл.209-211 от НК. Книгата „Криминалистическа методика за разследване на класически измами“ е продукт на доусъвършенстването и допълването на тази дисертация и представянето ѝ пред широката публика в един достъпен вид. Тя представлява по-скоро учебно пособие за разследването на този вид престъпления. Това е и причината в нея да не са описани преживяванията на автора и неговата оценка по отношение на отминали събития, а е направен анализ на 10- годишната процесуална практика при разследване на това престъпление под формата на емпирично изследване. Стъпвайки на тази основа, в нея са изведени методически правила и препоръки за разследването на престъплението измама.

За да се превърне книгата в четиво, което е как да кажа … „лесно смилаемо“ или с други думи „разбираемо“ и за лица, които не са специалисти в областта на наказателното право, доколкото е било възможно, съм посочил примери от реално случили се събития. По този начин съм се опитал да избегна строгия научен стил, но не бива да се забравя, че по своята същност книгата е резултат от научно изследване.

Читатели, имащи професии различни от тази на полицаи, прокурори, следователи и съдии при разговор са ми споделяли, че за тях е представлявало интерес да разберат какъв е профилът на извършителя на престъплението измама, как се е формирал и изграждал през годините, какви са начините за извършване на това престъпление, как човек се превръща в жертва, какви са мотивите, които са ръководили пострадалите, начините, по които е било въздействано върху тяхната психика от страна на извършителите. Разбира се не забравят да споменат, че им е било трудно да се съсредоточат и разберат строгата професионална терминология по отношение на наказателно правната характеристика на престъплението. Винаги съм смятал, че във всяка книга има мъдрост или нещо полезно, но всеки трябва ги открие сам за себе си.

- Реални ли са случаите, описани в нея? Вие лично работили ли сте по тях?

- По своята същност всяка една криминалистическа методика стъпва на процесуалната практика при разследването на даден вид престъпление. Именно тази практика се изследва и анализира. Всяко едно твърдение стъпва на доказани статистически данни. Поради това книгата почива на действителни престъпления, които са били разкрити, а извършителите им осъдени.

По отношение на втората част на въпроса, да, работил съм по част от изследваните дела. Необходимо е да уточня, че изследването на това престъпление не обхваща само случаи, по които съм работил само аз, а 142 съдебни дела, по които са работили много други колеги. Именно техният положителен опит при разследване на престъплението измама, преминал през ситото на съдебния контрол, е описан в книгата. Част от тези полицейски служители, следователи и прокурори познавам лично и съм горд, че техният опит може да бъде запазен и предаден на бъдещите поколения чрез монографията. Използам случая и да поздравя всичко мои колеги с днешния празник. 

- Какъв е профила на този вид престъпници ? Имат ли нещо общо помежду си?

- В монографията са разгледани широк кръг от характеристики  на извършителя, свързани с демографските, социално-психологическите му качества и особености, престъпен опит и умения, мотиви, отношението му към жертвата и предмета на престъплението и др. Изследвано е и цялостното му поведение по време и след извършване на престъплението, с което се разкрити типичните от криминалистическа гледна точка, особености на тези лица.

Съобразно начина на извършване на престъплението, а именно действията, свързани с подготовката, осъществяването и прикриването на престъплението, може да се обобщи, че се срещат се основно два профила при извършителите на измами.

Първият е на тези, извършващи престъплението с помощта на технически средства – телефонни апарати, или с други думи извършители на „телефонни измами“. Типичният  им профил показва, че тези извършители са предимно мъже, на възраст между 19 и 40 години, принадлежащи към малцинствена група, живущи в малко населено място, неженени, но живеещи на семейни начала, с едно или две деца. Те са с нисък образователен ценз, с основно или начално образование, а понякога и неграмотни. При тях липсва постоянно занятие и трудов опит, като престъплението измама е единствения им източник на доходи.  Наблюдават се трайно изградени престъпни навици, антиобществени нагласи и нежелание да живее по установените правила. Те имат предходно криминално и съдебно минало, изразяващо се най-вече в извършването на измами. При тези лица липсват установени трайни социални контакти извън престъпната общност, която е формирана на етнически признак.

Към втория тип извършители на престъплението измама принадлежат тези, които извършват престъплението чрез лична среща със своята жертва. Техният типичен профил е коренно различен от този на извършителите на т.нар. „телефонни измами“. При тези извършители се срещат както мъже така и жени, те са в една по-зряла възраст, с натрупан житейски опит, като възрастта им е между 31 и 50 години, предимно със средно и висше образование. Характерно за тях е, че в по-голямата си част са разведени и нямат изградена семейна среда поради начина си на живот, с ясно изразени егоистични навици и други характерови особености, които им пречат да създават и поддържат трайни социални контакти. Основната част от тях живеят в голям областен град, като над 60% от тях са осъждани в миналото си за престъпления против собствеността, включително измами.

 Наред с това, те се отличават с добри социални и комуникативни умения, даващи им възможност лесно да осъществяват контакт с непознати, да печелят доверие, да създават положително впечатление и да убеждават. Характерно за тях е, че имат понижено ниво на тревожност на организма, висок самоконтрол и самообладание, склонност към поемане на рискове, търпение при постигането на целта, умения за бърза и правилна реакция при промяна на ситуацията.

- Същият въпрос можем да зададем и за жертвите на измамниците. Всеки ли може да стане жертва на измама?

- За съжаление всеки може да стане жертва на измама. Измамата е престъпление, при което до определен момент и двете страни са доволни от случващото се. Проблемът възниква, когато жертвата осъзнае, че е била заблудена. Както казваше един извършител на измами: „Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая“. Извършителите на измами са тънки психолози и лесно откриват слабите страни на жертвите си, мотивирайки ги с лъжливи обещания, подхранвайки пороци като алчност, мечти за бързо забогатяване, страхове и др., те успяват да ги накарат да се разпоредят с имуществото си. Според начина на извършване на престъплението и собствените си възможности извършителите на измами се насочват към определен тип жертви. В книгата е разгледан профилът на типичните жертви на измами и начините, по които се въвеждат в заблуждение. Дадени са препоръки по отношение на това как да се предпазим от това престъпление.

- Случвало ли се е някой от измамниците, които описвате да ви стане симпатичен?

- Симпатичен не, но забавен да! Познавам няколко извършители на измами с профил подобен на героя на Тодор Колев с птичи имена „Ястребовски“, „Буревесников „ и т.н. Определено художественият образ може да ти стане симпатичен поради част от житейската си философия и катарзиса, който преживява, но в реалния живот не е така. Да, случвало се е служебно да беседвам и да разпитвам  извършители на измами, които са ми били забавни. Забавен е начинът им на мислене и изопачаване на случилите се събития. Щедри са на обещания, не спират да говорят и се оплитат в лъжи. Определено са интересни събеседници, но не и симпатични.

- Мъжете или жените са по -добри в това престъпление?

- Общата картина на престъпността показва, че дела на жените извършители на измами, при които извършителят се среща с жертвата е преобладаващ. Разбира се, с уточнението, че техният дял е едва с около 7% по-голям от този на мъжете. Жените, с вродения си чар и обаятелност, успяват да възбудят и поддържат заблуждение в по-голям брой жертви за  по-продължително време от мъжете. За сметка на това мъжете правят по-крупни измами.

- Кой от описаните в книгата случаи, не можете да забравите?

- Преди години, докато работех като началник сектор „Криминална полиция“ във Второ РУ ОДМВР Пловдив, постъпи сигнал от гражданин за това, че му е предложено да получава и пренася парични суми от жертви на измами към извършителите им. Отне време на мен и колегите ми да спечелим доверието на този гражданин и да го убедим, че с негова помощ може да задържим извършители на „телефонни измами“. В рамките на трите дни, през които работихме заедно с него, станахме като семейство. Прекарвахме повече време заедно отколкото със собствените си близки. Беше наистина уникална възможност да контролираме измамниците и да сме подготвени за всеки техен ход. Беше и напрегнато, защото не знаехме техните самоличности и внимавахме да не изпитат съмнение, че са разкрити. Наред с това, следваше да създадем благоприятна обстановка за задържането им и да предотвратим онези измами, при които не можем да реагираме своевременно, имам предвид такива извън пределите на град Пловдив. Беше като игра на котка и мишка, с тази разлика, че в конкретния случай ловецът – измамниците, не знаеше, че всъщност той е плячката.

Работеше се в добър синхрон между служителите на районните управления в града и отдел „Криминална полиция“, под контрола на Районна Прокуратура - Пловдив, чийто ръководител тогава беше прокурор Гергана Мутафова.

 За установяването и задържане на извършителите бяха командировани в Северна България, служители на отдел „Криминална полиция“ и „СПС“ при ОДМВР-Пловдив. Доколкото си спомням, към онзи момент комисар Георги Ташев ръководеше действията по задържането на лицата в Северна България, докато аз и останалите колеги следваше да обезпечим действията на помагащия ни гражданин. Спомням си, че измамниците използваха автомобил по време на извършване на престъплението, за да не бъдат разкрити. Това допълнително ни затрудняваше. В резултат на съвместните ни действия след извършване на измама на стойност около 10 000 лева, успяхме да задържим две лица и да документираме престъпната им дейност. Беше предизвикателство да се работи в такава динамична обстановка, всеки детайл беше от значение.

 - Защо решихте да разпространявате книгата с благотворителна цел и как избрахте каузата?

- Защото чувствам, че така трябва да бъде! През годините, докато писах дисертацията си, станала основата на тази книга, получих безкористна помощ и подкрепа от много хора. Това е моя начин да върна този жест. Да използвам енергията си за нещо добро и стойностно. Аз съм част от системата на МВР, също така имам семейство и деца. Това няма как да не ме накара да се замисля за децата на онези, които не са вече сред нас и са отдали живота си за работата, в името на това, да помагат на обществото и да направят света една идея по-добър и сигурен. Тези хора заслужават да има бъде оказана нужната почит, а на децата им- подкрепата, от която в една или друга степен са били лишени. Чрез една незначителна книга дадох възможност на всеки, които желае и е съпричастен да стане част от нещо добро. Повече думи не са нужни!

 

ПП: Книгата може да бъде закупена в книжарница „Пегас“, гр. Пловдив, ул. „Петко Д. Петков“№29 или поръчана на електронен адрес: kuzmanmartinov@abv.bg  и телефон 0878668240