Утре официално се открива първата самостоятелна изложба на Лидия Кирева, озаглавена „Цветовете на душата ми“, която ще приветства любителите на изкуството в Дома на културата "Борис Христов", Пловдив. Официалното представяне ще се състои на 6. 10. 2017 г., от 18.30 ч.

В експозицията ще бъдат представени както последните творби на художничката, така и произведения от ранния й период. Изложбата показва 50 творби. Платната са тематично групирани в няколко направления и любими сюжетни тематики – пейзажи в целия колорит на Балкана и морето, цветя, настроения, предадени чрез живописта.

Жителите и гостите на град Пловдив ще имат възможност да се насладят на живописните творби на авторката до 16 октомври, 2017 г. Очакваме Ви на 6 октомври 2017 г. от 18:30 часа в Дома на културата „Борис Христов“, ул. „Гладстон“ №15, Пловдив!

Лидия Кирева е родена през 1965 г. в село Цалапица, област Пловдив. От рано е привлечена от изящното изкуство, но с неочаквана сила то нахлува в живота й през 2014 г., когато започва първите си опити като самоук художник. Рисува с маслени бои. За нея рисуването е магия, радост, емоция, вдъхновение, красота, които предава на платната си.

Ето и как описва вдъхновението и творческия си път Лидия:

 - Откога рисувате? Какво Ви провокира да творите?

 - Преди няколко години си купих темперни бои /все пак работя в книжарница/, но никога не ми оставаше време да ги използвам. Чак преди три години, в края на лятото, когато се върнахме от почивка край морето, една вечер импулсивно разрязах лист картон на четири, отворих боите и започнах да рисувам цветя с пръстите си. След това се заинтересовах от тази техника, открих и други като мен и до днес не спирам да предавам на платното образите от въображението си.

 - Имате ли любима картина? А тема, която пресъздавате?

 - Всички картини чувствам и обичам като свои деца, но „На прага на моя дом“ ми е любимата. Най-често рисувам различни по форма, но изпълнени с много настроение, цветя. Обичам природата, тя е навсякъде около мен и не спирам да я предавам в творбите си.

 - Как започнахте с рисуването?

 - Изпитвах влечение към изкуството още от ученическите си години. Мечтата ми беше да уча в Художествената гимназия, но не успях да я осъществя по ред причини. Дълги години останах далеч от рисуването, но дойде един момент, в който страстта към него надделя над забързаното ежедневие.

 - Има ли художник, от когото се учите и който ви помага в трудния път на изкуството?

 - В началото, когато всичко ми беше ново и неизвестно, се свързах с Мирела Асенова и тя ми помогна в първите опити. Но учителят, от когото се научих как да работя с композицията, как да бъркам цветовете, за да получавам точните тонове, как творбите ми да носят моята индивидуалност, е Милен Сиромашки. Той е човекът, художникът и менторът, който ме научи да бъда себе си и да се изразявам на платното по най-добрия начин.

 - Какво сънува един творец?  

 - Сънувам цветята, облаците, морето, вятърът, които после рисувам.

 - Рисувате пейзажи – кое е най-трудното в един пейзаж? Различно ли е усещането, когато рисувате пейзажи и когато рисувате нещо друго?

 - Няма лесно или трудно. Когато излиза от сърцето и душата, всичко се получава с лекота и носи заряд от енергия и удовлетворение.

 - Помага или пречи това, че не сте завършили художествена гимназия или академия? Това дава ли Ви по-голяма свобода да експериментирате, или Ви ограничава?

 - Не мисля, че дипломата създава художника. Аз съм свободна да рисувам това, което чувствам и усещам.

 - Каква е Вашата дефиниция за талант? Самотна личност ли е творецът – човек на изкуството?

 - Талантът е дар Божи. Той е онова зрънце, което кара художникът да твори, искрата, която запалва страстта му към изкуството. Но само талант не е достатъчен. Необходимо е търпение и труд, много труд. Когато твори, художникът остава насаме с въображението си и сякаш попада в друг свят – магичен и вълнуващ, в който времето спира.

 - Какво е усещането, когато човек рисува? Когато рисуваш, мислиш ли за човека, при когото ще попадне твоята картина? Какво е посланието, което отправяш?

 - За мен рисуването е магия. То е радост, емоция, преживяване, красота. Това е начинът да изразиш себе си. Все едно пишеш роман за своя живот. Всяка картина носи частица от душата на своя създател. Иска ми се в моите платна хората да усетят топлина, вдъхновение и много любов.

 - Необходимо ли е винаги да има някакво вдъхновение? Различно ли е чувството, когато рисувате по поръчка и когато имате нужда да изразите себе си чрез картините?

 - Не ми е необходимо вдъхновение. Мога да рисувам по всяко време и на всяко място.

 - За какво мечтаете?  

 - Блянът ми се състои в надеждата мечтите ми никога да не свършват. 

 - Какво Ви предстои? Да очакваме ли изложба скоро?

 - Получих покана от Двореца в Балчик за самостоятелна изложба през следващата 2018 година. На 6 октомври ми предстои откриването на първата ми самостоятелна изложба. Заповядайте от 18. 30 ч. в Дома на културата „Борис Христов“ в град Пловдив!