Велимир Бъчев е пловдивски бариста майстор, който се подвизава в столицата. Започнал да се занимава с рисуване върху кафе като хоби, той го превръща в професия и се откроява като един от най-добрите в бранша. Въпреки че се подвизава в София, Велимир отскача и до родния си град за проекти и събития. На 30 септември той ще демонстрира различни техники за приготвяне  на напитки с кафе KIMBO в Avenue bar & dinner, но преди това Велимир отдели време да разкаже пред медията ни за спецификата на бариста работата, за лате арт-а и културната традиция на кафето в своята цялост.

-Защо избра да се занимаваш с кафе?

В самото начало просто ми доставяше удоволствие да пия кафе. Превръща се в сутрешен ритуал, в който си приготвяш кафето по собствен тертип. В последствие открих, че е вид изкуство, а и начинът, по който кафето се подготвя в заведенията на еспресо машина и възможността да правиш капучино, ти дава свобода да се изразяваш. Самото лате арт, което е рисуването върху кафе, посредством изливане на млякото, е много готино, защото можеш да изпратиш послание на клиента. Ту е много вкусно, ту е красиво и носи удоволствие на консуматора.

-Според теб кой е най-хубавият начин да се прави кафе?

Най-хубав начин няма, тъй като всеки има различен вкус. В различните методи на приготвяне, се променя и вкусът му. Ако трябва да препоръчам метод на приготвяне в домашни условия, при който е трудно да сбъркаш, то това е френската преса. Тя е елементарна и същевременно, чрез нея пиеш много хубаво кафе. Аз винаги съветвам познатите си да пият късо кафе, ако искат да усетят истинския вкус на сорта и без захар, защото тя го замаскира.

-Теорията, че ориенталското кафе е най-добро като качество, вярна ли е?

Пак ще кажа, че всичко е въпрос на вкус. Един харесва по-силен вкус, друг по-слаб. А и независимо от произхода и техниката на приготвяне, ако не я направиш по правилния начин, няма да пиеш добро кафе.

-Разкажи ми за твоята техника на бариста.

Техниките на лате арт са две. Първата е фрий пур (свободно изливане) на млякото в чашата, от което правиш картина. Втората се нарича ечинг, при която дорисуваш пяната със специални инструменти. Аз предпочитам свободното изливане, тъй като след като направя напитката, не губя време с дорисуване, а веднага я давам на клиента и по този начин запазвам температурата и консистенцията. Ако напитката престои малко, млечната пяна се отделя на повърхността, температурата почва да спада и изстива.

-Има ли достатъчно добри специалисти в България на лате арт?

Аз винаги гледам позитивно на нещата. Според мен сме на високо ниво. По-скоро няма поле на изява. Не се организират събития, на които можеш да представиш способностите си. Но има много хора, които се интересуват от рисуване върху кафе. Въпросът е, че еспресото не е единственото кафе, което се предлага по заведенията, нито единственото, с което работят баристите. В България има много хора, които подготвят кафето по алтернативни методи, интересуват се, контактуват помежду си и се развиват. Проблемът е, че няма много заведения, в които се обръща голямо внимание на кафето. Почти винаги се набляга главно на кухнята, защото е по-печеливша, а кафето остава като добавка към общото меню.

-Но кафето е най-универсалната и употребявана напитка в света.

Да, така е! Мисля, че се класира на второ място по употреба, но просто в България се е свикнало да се пие без особен подбор. Макар че нещата малко по малко се обръщат. Все повече хора се появяват, които искат да знаят какво пият, знаят произхода и историята на сорта. Но повечето си поръчват кафе, пият го набързо, изпушват някоя друга цигара, стават и си отиват.

-Реално лате арт-ът практичен ли е в такова забързано ежедневие? Хората имат ли възможност да отделят време и да се насладят на едно такова кафе?

Да, имат време. Ако като барман се постараеш да научиш правилният начин за приготвяне на капучино, не губиш никакво време. Дали ще излееш кафето в чашата, за да я напълниш, или ще направиш още едно допълнително движение, няма значение. Ако си човек, който си харесва работата и искаш да зарадваш клиента, не ти отнема повече време от обикновено.

-Приемаш ли лате арт рисуването като изкуство?

-Да, приемам го. Всичко, което творим с ръцете си е изкуство.

-А нужно ли е един бариста да е художник, за да се занимава с лате арт?

Не е задължително! Аз, например, изобщо не мога да рисувам, но това не ми пречи да го правя върху кафе. И много колеги са по същия начин, но въпреки това са добри баристи.

-Има ли тенденция за това какъв тип хора, какво кафе предпочитат?

Лично моите наблюдения са, че хората, които работят на компютър и обичат да го правят навън, предпочитат да пият капучино или лате, защото те са по-големи като количество и ще могат да им се насладят, докато си вършат работата. Докато тези, които бързат, пият къси кафета, защото нямат време.

-На какво ниво е водата в Пловдив и достатъчно чиста ли е, за да е полезна за кафе?

Водата в Пловдив е по-твърда, няма какво да се лъжем. Въздухът в района също не е от най-чистите, но така или иначе водата, която използваме за кафе, минава през термична обработка, така че всички вредни химични елементи се унищожават. А и има изследвания, които доказват, че ако един организъм приема само чиста дестилирана вода, той не може да изгради резистентност към вредителите от заобикалящата го среда.