„Пълнени чушки за 18 лева”; „Такса празен стол”; „Такса нищо”… е, как да отидем на море у нас. Това чувам много често последните седмици от приятели и познати. Пак ще зачекна темата за Гърция. За някои това е вече банално, но поредната издънка по родното Черноморие ме провокира отново да кажа следното: „Евала на византийците”.

Ще започна с едно изказване, което наскоро чух от мой колега: „Морето е вълшебно, не можеш да излезеш от прозрачната вода. Естествено, има много туристи, от които вече Гърция се задъхва. Да, ние се мъчим да ги привличаме и се хвалим, че ще ни посетят 3 милиона. А южната ни съседка чупи рекорда тази година с 30 милиона! Нещо повече - чуди се как да ограничи броя им на Санторини. Инфраструктурата на този приказен остров не може да поема такива големи количества гости. И възнамерява да въведе дневен лимит от 8000 души. При това Санторини е един от най-скъпите острови”.

Та как, мили ми сънародници, да привлечем туристите? Нима България не е красива? Нима няма невероятни кътчета, с които да се гордеем? Плажове на север, по които природата не е докосвана, а красотата не може да се опише с прости думи.

Проблемът се корени в лакомията и онова, обясняващо българската поговорка „Ден година храни”.

Ще ви разказа за един ресторантьор. Той е син на собственика на един от най-посещаваните ресторанти в Керамоти. Илия е млад и от началото на летния сезон няма един почивен ден. Защо ли?

„На нашите гости трябва да им е добре, да се чувстват у дома си, за да се върнат пак”, разказва ми младият управител.

За него да „оскубеш клиента, па к'вото стане” не е вариант. За семейството му най-важен е клиентът. Та с какво са по-различни от българите? И те държат на семейството, и те са шумни, и те обичат масите и танците. Разликата обаче е, че децата на собствениците на ресторанти и заведения у нас харчат парите на мама и тате. Пръскат пачки на Слънчака и забиват силиконки от чалготеките.

Та да се върнем на Илия. От сутрин до вечер с пълна сила той и роднините му се трудят в заведението. Кухнята се чисти по два пъти на ден. Олио се хвърля, скари се жулят, а каквото е останало от вечерта… не се претопля.

„Ако има недоволен клиент, той ще каже на още 10. Така с бизнеса е свършено”, допълва младият мъж.

И не само в това заведение. Навсякъде се усмихват и поздравяват. Наскоро чух, че и южните ни съседи ни „клатят” при първа възможност. И да е така, поне го правят с финес.

Задавала съм си въпроса какво не ни достига? Пари, та гърците да не са цъфнали и вързали. Има много въпроси, на които отговорите остават някъде в далечината.

Един обаче ме мъчи. Да не би да искат да изгонят българите от родното море и да привлекат чужденци. Да се чувстваме ли чужди у дома? Нашенците се оказват и любимите клиенти в чужбина. Българите поръчват богато, не жалят пари. Ние сме свикнали да пестим цяла година и да не се лишаваме по време на ваканция. Хайде сега да сметнем колко от нашите доходи са нахранили икономиката на гърци и турци.

А колко са помогнали на нашата? Чужденецът не е свикнал да дава! Ето затова „Дай да клатим нашите”.