Скоро ще стане едно десетилетие, откакто най-гледаната българска телевизия е забранена в дома ми. Началото дойде, след като видях как ехидно се изопачава нещо, на което бях свидетел. След като поживях няколко седмици без тях, осъзнах, че се чувствам чувствително по-спокоен, което ми даде още един повод да съм щастлив от решението си. И когато инцидентно (на гости или някъде другаде) се докосна до тях, всеки път изпитвам погнуса от начина, по който инжектират съзнанието на хората с нещастие и безнадежност. 

В събота имаше годишнина от Шипченските боеве, когато българското опълчение успява да поправи грешката на руското командване и, на практика, да спаси изхода от войната. Като габровец съм израснал с посещенията на Шипка през август и март месец и знам, че там всеки път се събират хиляди хора и телевизиите нормално отразяват събитието. Един медиен анализ за начина, по който "любимата" телевизия е отразила 140-годишнината от шипченските боеве ме заинтригува и реших да проверя с очите си как се движи процеса по информация, манипулация и лумпенизация сред масите.

В анонса на новините имаше пет събития - до едно негативни. За Шипка нито дума. 
В самото представяне на новините годишнината беше поставена на почетното 9-то място (от десет) теми. Заслужава си да отбележим, че три от материалите въобще не представляваха актуални новини, а текущи теми - достъпът до медицинска помощ на морето, нуждата от внос на работници и ситуацията в затворите (до една негативни). 

Честването на Шипка, излъчено в края на емисията (когато хората вече са се "нагълтали" с негативизъм и усещането им за безнадеждност е обострено) беше като правено "в час по трудово". В рамките на под двете минути редакторите така и не успяха да обяснят на масовия си зрител, че Шипка (водените там боеве) е важна, защото ако българските опълченци не бяха спрели жестоките атаки със стоманения си характер и безпримерна самоотверженост, войната щеше да бъде загубена заради постоянноте грешки на командването. Вместо това, имаше няколко изречения на Президента, два лафа за хорото и няколко "намигания" в същия дух.

Така професионално, измили си ръцете (щото нали все пак нещо са казали), от телевизията за пореден път затвърдиха личното ми впечатление, че предаванията са опасни за психическото здраве на зрителите, а коефициентът на полезно действие при унищожаване на доброто настроение е по-висок и от постиженията на Гьобелс. Гледайки мрачните физиономии и попивайки гробовния тон на посланията, си припомних, че Европейска България се намира на 109-то място (от 180 държави) в класацията на "репортери без граници"... 

Борейки се с манипулациите в подобна информационна среда, навремето Иван Вазов възклива: 
Но ний знаем, че в нашто недавно 
свети нещо ново, има нещо славно, 
що гордо разтупва нашите гърди 
и в нас чувства силни, големи плоди; 
защото там нейде навръх планината, 
що небето синьо крепи с рамената, 
издига се някой див, чутовен връх, 
покрит с бели кости и със кървав мъх 
на безсмъртен подвиг паметник огромен; 
защото в Балкана има един спомен, 
има едно име, що вечно живей 
и в нашта исторья кат легенда грей, 
едно име ново, голямо антично, 
като Термопили славно, безгранично, 

що отговор дава и смива срамът, 
и на клеветата строшава зъбът.

Днес, почти 100 години след смъртта на Патриарха на българската литература, съвременните български будители водят по-тежка битка. Срещу тях и техните усилия е огромната част от медийната среда.  
 
Адвокат Станислав Станев
 
*Адвокатът е член на Адвокатска колегия - Пловдив и автор на TrafficNews.bg