Журналистите също са хора, които се сблъскват с ежедневни проблеми като всички граждани. Често могат да разкажат абсурдите, в които попадат героите на техните истории, но когато те изпаднат в нелепа ситуация, не могат да направят друго, освен да разкажат за проблема си в социалните мрежи. Ето какво написа репортерът на Нова Мария Милкова за нейния горчив опит в КАТ:

Да се опиташ да си подадеш заявление за шофьорска книжка през август в Стара Загора се оказа приключение, след което за пореден път се убеждавам, че няма логика в държавата.
Личната лекарка, която трябва да ми даде медицинско... работи само до обяд. Тръгнала си е жената... Никой освен нея и още един, дето само той подпечатвал документа, ама и той си тръгнал на обяд, няма да свърши тая сложна работа. Елате утре! Е, това, че съм за един ден в града, е мой проблем. Това клиника 1. Търся клиника 2: Ооо, чак след 15 август.... там нямало половината лекари, които да напишат, че ставам да седна зад волна. Ми отпуски, бе, такова е времето!

Излизам, мислейки си, добре, че не съм болна с тия отпуски... Клиника 3: Очната лекарка ( основната ми цел) е там. Ура! Ама греда: аз мога да те прегледам, ама няма кой да сложи печата. Вече ни забраниха сами да даваме медицинско.... Такаааа, след още обикаляне, телефони, намирам джипи, дето не си е тръгнало на обяд (не е излизала жената в отпуск от 17 години) и получих заветния лист... Ноооо забавата едва сега започва: КАТ! Ма, любимите ми бе!

Търча, щото вече е почти 16 ч, знам ли до кога са... Влизам - от 5 гишета работят уж 3... Никъде по дървената ламперия от 80-те не пише къде се приемат документи за пустата му първа книжка. За сметка на това си припомняме, че преди звъняхме на 160, 166 и 150...от 112 няма и следа. Отивам на гишето с надпис: тук се плаща с банкова карта. След чакане 5 мин се отваря прозорец и ми се тросват: Не работим с хора! (мдам... то не е за хора там, знаех си) Отивам на онова с по-млкото хора: С много любезен тон и усмивка питам къде да подам пустото заявление, обяснявайки какво търся.
- Ама за какво сте?
Задържам усмивката и пак обяснявам...
Ааааа идете на другото гише. Знаех си... Ииии идва любииимата ми част. След 10 мин чакане идва моя ред. За какво сте? Обяснявам пак. Давам ценните документи. Следва въпрос: - Къде ви е оригинала на диплома?

- Имам копие. Ето аз съм...
- Ааааа, само с копие не може....
- Госпожо, има сериен номер.
- Тва не ни върши работа... (да, мисля си, що ли е този сериен номер, като не могат да проверят дали имам образование за тия 25 дни, дето ще ми правят книжката).
Пак питам: Добре, за да започна курс, представях дипломата си. Тя със сигурност е пратена в ДАИ, за да ми позволят да се явя на изпитите. Послеее тоя набор от документи вече трябва да е в КАТ Стара Загора, за да ми издадат книжката.... и някъде да излиза, че съм държала 3 изпита...
Мълчание отсреща и отговор: Без оригинал не може...
Един чуден ден из моята отпуска.
Обичам я тази държава, бе!