Веднъж в годината българските медии целокупно отразяват поредния доклад на „Репортери без граници” и пускат статия до кое място се е сринала България по свобода на словото. Последно бяхме стигнали до 116. Настава масово възмущение, говори се за цензура, за автоцензура, за медиен монопол и прочее. Очевидно обаче експертите от „Репортери без граници” не мерят свободата да се пишат неверни и фалшиви новини, тъй като ако го правеха, по този показател вероятно страната ни ще е на първо място.

Вчера в Пловдив бе извършено убийство. Един мъж на 43 години бе прострелян в пловдивски парк. По стечение на обстоятелствата бях сред първите, които се оказаха на мястото на произшествието. Неслучайно използвам думата „произшествие”, тъй като първоначално никой не предполагаше, че става дума за насилствена смърт. Половин час по-късно при прегледа на лекаря от Спешна помощ разбрахме, че всъщност се намираме на местопрестъпление. Веднага се обадихме в полицията и минути по-късно пристигнаха първите униформени служители, а след тях и криминалистите. Мястото, където се бе разиграла трагедията, бе отцепено с жълта лента и криминалистите зачакаха съдебния лекар и експертите, които да направят първоначалния оглед.

Към този момент никой не се приближава до трупа, нито проверява документи за самоличност на мъртвия мъж. Все още не е ясно дали се касае за самоубийство или убийство. Въпреки това 40 минути след първия сигнал до 112 по bTV излиза информация, че пловдивчанин е разстрелян в Лаута и твърдят, че е собственик на фитнес център, а минути по-късно агенция БЛИЦ публикува името на "собственика на финеса", чий съдружник е и прочее подробности. А до този момент все още никой не се е приближил до трупа. Нова телевизия също цял ден тиражира невярната информация, че убитият е собственик на фитнес център. Огледът не можеше да започне, тъй като първо от там трябва да бъде отведено кучето на жертвата. Въпреки това информацията се разпространява в електронните медии със скоростта на лавина, набъбвайки с най-различни подробности. Впоследствие медиите започват да се самоопровергават, тъй като жертвата не е посоченият от тях човек, като едновременно с това търсят друга любопитна информация, с която да затрупат грешната. И, разбира се, намират!

Родното място на Данаил Божилов – Дупница е много подходящо за поредната спекулация и сутринта Телеграф излиза със заглавие „СЕНЗАЦИЯ! Убитият Данаил перял парите на Братя Галеви” . И прякорът му в Дупница бил Мечката. Заглавие за няколко хиляди лайка. Само дето приближеният на Братя Галеви – Данаил Мечката няма нищо общо с убития бизнесмен, освен че са живели в един и същи град. Това обаче са съвсем дребни подробности, които просто загрозяват пейзажа на хубавата СЕНЗАЦИЯ. И много от сайтовете, включително и пловдивски с претенции, веднага тиражират „новината”.

И това е само един от случаите, в които медиите злоупотребяват със свободата си и разпространяват абсолютно фалшиви новини. Случай, в който по стечение на обстоятелствата съм и от двете страни на полицейската лента.

А това се случва всеки ден. И всички вкупом, вперили взор в броячите, бавно, но абсолютно сигурно се самоубиват.  Информацията е най-скъпата стока, но освен че някой трябва да я купува, друг трябва да я доставя. А хората не обичат да ги лъжат. И просто спират да си купуват стоки с лъжливи и подвеждащи етикети. Както се случи с много от българските вестници. Изчезването на пресата и свиването на тиражите до санитарния минимум далеч не са само заради глобалните промени на пазара и новите технологии. В Европа  също ползват компютри и смартфони, но авторитетните им вестници продължават да излизат в сериозни тиражи. Причината за това е, че не се самоубиват с фалшиви новини.

Почтените, етични и обективни медии са необходими на всяко свободно общество. Дори само заради факта, че в много случаи те са последната надежда на хората, загубили вяра в институциите.