Клишета, лозунги и изкуствена загриженост. Така може да се определи днешната сесия на Общинския съвет, която трябваше да нищи проблемите във фондация Пловдив 2019, натрупани през последните месеци.

Цели три месеца трябваха на общинарите, за да се организират и да се съберат в заседателната зала, за да изкажат своите огромни притеснения как върви подготовката на Пловдив за сакралната 2019 година.

Още от първата минута в залата изглеждаше, че някои бяха написали умел сценарий, който бе наречен добра подготовка. Пред всеки общински съветник стоеше торбичка с фланелка с логото на Пловдив 2019. Самият градоначалник Иван Тотев също бе с такава блуза от самото начало на сесията.

Тя започна с обичайни процедурни формалности, преди първи на микрофона да излезе изпълнителният директор на фондацията Кирил Влечев. Той прочете емоционално предварително написана реч, в която хвали всичко постигнато от фондацията до момента. В нея присъстваха предимно лозунги, както и някои факти, които всеки общински съветник би прегърнал с гордост.

Последва и основната причина пловдивските съветници да се съберат извънредно – доклада докъде е стигнала подготовката на Пловдив за 2019 година. Пред общинарите бе изнесена презентация от Светлана Куюмджиева, която е артистичен директор на фондацията. Тя детайлно обясни точка по точка как вървят проектите, важни за домакинството ни на фестивала.  

Апатията, в която бяха обвинявани съветниците преди сесията, напълно се видя и тук. От над 45 съветници, едва неколцина слушаха внимателно. Други отидоха в близкото кафе, трети на терасата, а пък някои предпочитаха да си цъкат на телефоните.

Дойде ред и на т.нар. бунтари, които бяха една от основните причини да се състои тази сесия.  На микрофона излезе първо  Пенка Калинкова, а след това и Марияна Чолакова. Двете изразиха острите си позиции срещу това, което се случва във фондацията, но въпреки това имаше нотка, че въпреки различията си, позициите могат да бъдат сближени.

Последва дългото чесане на езиците, което привидно показваше загриженост за това, което се случва с подготовката на Пловдив. Един след друг на микрофона се изредиха Дани Каназирева от Съюз за Пловдив, Димитринка Вакрилова от БСП, Стефан Послийски от ВМРО, Слави Георгиев от НФСБ и други.

Всичко се въртеше около две опорни точки – случващото се с културната инфраструктура и как всички звена в Пловдив трябва да работят заедно за успешната реализация на проекта. Всъщност основният страх във всички бе Пловдив да не се провали като евростолица на културата.

Не липсваха и подмятания към четиримата вече бивши членове на УС – Пенка Калинкова, Марияна Чолакова, Любозар Фратев и Милена Чакандракова. Стефан Послийски заяви:

„Тук сме 51 колеги, все някой ще разбира спецификата на работата на фондацията”, каза кадърът на ВМРО. Неговият колега Слави Георгиев пък заяви, че УС на фондацията трябва да отстъпи пред оперативното ръководство, тъй като важни са вече проектите.

Дебатите продължиха в този дух три часа, но истината е, че не се каза нищо ново. Въпросите и изказванията показваха някаква загриженост към голямата кауза на Пловдив, но реално не се постигна нищо конкретно.

Самият смисъл на сесията бе с предварително предизвестен край. Критиките на членовете на УС от гражданската квота, че общинските съветници не се интересуват от работата на фондацията, няма как да бъдат парирани с една подобна сесия. Истината е, че досега ако общинските съветници не са се интересували от работата на фондацията и след тази сесия няма да го сторят.

Форматът на това събитие бе направен за пред хората – да се покаже, че политическият елит в Пловдив се вълнува от това, което се случва с подготовката за 2019 година. По съдържание той бе безсмислен, тъй като нищо ново не се научи, нищо различно не бе казано. Може би единствените конкретни предложения, което имаха смисъл бяха на Стефан Послийски и Николай Радев. Те предложиха всеки месец пред председателски съвет или в комисии да се прави изслушване на ръководството на фондацията.

Този формат позволява по-добрата комуникация между отделните звена, освен това всеки съветник, които се интересува от проявата, може да поучи актуална информация. Вместо това се направи една извънредна сесия. На нея политиците говориха това, което искат да чуят хората, а не това, което трябваше да се каже.

Неслучайно и след края на сесията предварително написаната оставка на четиримата членове на управителния съвет бе дадена на кмета. Тъй като се случи, което знаеха , че ще стане. Сценаристите обаче останаха изненадани, тъй като смятаха, че хвърлянето на лозунги и клишета ще свършат работа и засега напрежението ще бъде потушено, а всичко ще продължи по старо му.

След сесията кметът Иван Тотев заяви, че всичко е минало чудесно с много позитивизъм и единство…  имало само лек горчив привкус от оставките на част от УС на фондацията.  Те обаче скоро щели да бъдат заменени с други важни фигури и работата  продължавала…

Само че слоганът „Заедно” вече започва да се губи в превода, и то не в трасето между Брюксел и Пловдив, а между хората в културата и тези в общината. Не че има незаменими хора, просто има значение начинът, по който те се заменят.