С уговорката, че албанският Партизани по никакъв начин не може да бъде мерило за класа, трябва да отчетем качествените изменения, които все повече настъпват в играта на Ботев. Противно на един от трите закона на диалектическия материализъм на Карл Маркс и Фридрих Енгелс – те не са плод на количествени натрупвания, а на упорита и последователна работа на треньорското ръководство начело с Николай Киров. Тя доведе и до първия трофей на канарчетата след 36 годишна пауза – Купата на България, спечелена след шеметна победа на финала срещу Лудогорец на 24 май.

След възраждането на отбора през 2009 г. количествените натрупвания на треньорски смени, трансфери и чуждестранни играчи така и не доведоха до трайни положителни промени. Напротив – отборът се луташе във всевъзможни посоки и не можеше да намери онзи свой облик, с който омайваше футболните естети през 80-те години. Парите на фалиралата КТБ създадоха цели бразилски, холандски, румънски и всякакви колонии в отбора, но резултатите така и не оправдаха вложените средства.

След спирането на кранчето експериментите продължиха със свободни агенти и недоказани специалисти, които се учеха на гърба на отбора. От близо година насам в Ботев заложиха на пловдивското в лицето на старшията Николай Киров и не сгрешиха. Непостоянството осуети влизането в първата шестица на изминалия шампионат, но постепенно тимът започна да напипва ритъма си и все повече да се доближава до истината. С прецизната селекция и заържането на основни играчи тази тенденция изглежда ще продължи и през новия сезон. Поне за това загатнаха мачовете с Партизани.

На този етап Ботев изглежда балансиран и доста по-сработен. На вратата Чворович внесе сигурността, която липсваше от времето на полския страж Адам Стаховяк. На десния бек Панов все повече се вписва в схемата и успешно се включва и в атаките. Отляво на отбраната положението е дори още по-обнадеждаващо с наличието на Крум Стоянов, Лазар Марин и ветерана Йордан Минев. И тримата са много комплексни играчи и могат да бъдат преквалифицирани, както се случваше по време на подготовката. В центъра Радо Терзиев и Виктор Генев заиграха така, сякаш са израснали заедно на терена. В отсъствието на първия поради контузия, добре се справяше и Пламен Димов.  За халфовата линия и атаката е излишно да говорим. Там са Неделев, Балтанов, Меледже, Косоко, Бризола, Виана, Серкан. Остава да видим как ще се сработят новите Тони Тасев и Алваро Юлиано.

Така без много шум в Ботев успяха да съградят един надежден отбор – сплав от футболисти с висок коефициент на полезно действие и ярки индивидуалности като Неделев, Балтанов и Косоко, които придават класа в решителни ситуации. Вече са налице и небоходимата дълбочина и взаимозаменяемост в състава, липсата на които бе основен проблем на Киров през миналия сезон. Както треньорът отбеляза след мача с Партизани – в тима няма нападател, който да играе на един и същи пост. Тази ротация в атака затруднява противниковите защити и поне засега замаскира липсата на класен таран, какъвто продължава да се търси.

Този отбор създаде качество не с привличане на играчи на килограм, а със запазване на основите и с точни попълнения. И не на последно място – с прословутото търпение, което толкова липсва в родния футбол и не само. Рабира се мачовете на истината тепърва предстоят, а Бейтар е много по-силен противник от Партизани, както и почти всички отбори в Първа лига. В играта на канарчетата обаче се усеща един различен полъх, друго настроение и самочувствие. А това са важни предпоставки за изграждането на постоянен и силен Ботев, какъвто феновете чакат от години.