Изборите в Франция минаха. Отново. Този път те бяха за парламент. Заедно с двата тура на президентските и двата тура сега, в някои хора се зароди чувството, че французите постоянно гласуват за нещо. Без съмнение и в самите французи се зароди това чувство, имайки предвид отчетената рекордно ниска избирателна активност -  43 %. Може би не е трудно да им симпатизираме, имайки предвид нашите гласувания за референдуми, президенти и народни събрания...

След като пушилката от изборите мина (както от метлата на победителя Макрон, така и от недоволните от изборния резултат), един въпрос остана да се рее в атмосферата. По думите на бившия кандидат за президент Меланшон, въпросът е такъв –

„Как някой с 14% от гласовете на регистрираните избиратели се оказва с над 70% от депутатите?”. А отговорът, повече или по-малко и с изключителна мъка, дори само при произнасянето му, е "избирателната система".

Всъщност въпросът за избирателната система винаги е тема, която хората масово намират за скучна, и за която, пак масово, не им пука. Така е разбира се, докато изведнъж не започне да им пука повече от желателното. И именно в този момент, избирателната система става панацея, начин за решаване на всеки истински или измислен от нечие въображение проблем в държавата. Ако има и възможност да се посочи еди-коя-си държава, която е по-богата и силна, и която по случайност използва еди-коя-си избирателна система, ефектът на убеждаването в лесните решения е дори още по-голям. Звучи ли ви познато? Ако не, то не сте внимавали достатъчно.

Експертите са обяснили подобни случаи, много преди „Референдумът на Слави”, както стана известен и се появи по нашите земи. Но след като в него един от главните въпроси беше този за избирателната система – да бъде ли мажоритарен в два тура - и след като френската система беше посочвана като най-добрия пример (или по-скоро най-добрата държава), използваща този модел, не е ли редно ние българите да се запитаме какво научихме от последните френски избори?

Накратко избирателната система за парламент във Франция работи така – страната се разделя на 577 района. За разлика от нашите избирателни райони обаче, във Франция всеки район избира само по 1 депутат. Един кандидат може да спечели, ако събере абсолютно мнозинство от гласовете в този район – тоест повече от половината. Ако никой обаче не събере повече от половината – както става обикновено – се отива на втори тур.

Тук е и специфичното на този вид система, което беше сочено като оборващо някои от срещаните критики. На втори тур не отиват само първите двама кандидати от района спечелили най-много гласове, а всеки който спечели 12.5% от регистрираните гласуващи. Това, на теория, е нещото което трябва да помага на по-малките партии да имат шанс.

Междувременно на изборите в неделя видяхме следното. От 577 района, само в 4 бяха избрани депутати на първи тур. Във всички останали се премина на втори тур, а броят на местата, в които имаше повече от 2 кандидата на балотаж – само в един единствен район! Това се обяснява с ниската избирателна активност, защото когато тя е ниска, шансовете за трети кандидат са и по-малки. Но на практика дори когато има повече кандидати, те се отказват в полза на някой от първите двама. Друго действие би означавало потенциално разцепване на вота. За всичко останало свързано с мажоритарните системи, експертите обясняваха, повтаряха и потретваха безкрайно.

Какво ни учи случаят "Франция" за една евентуална мажоритарна система в България?

Да, в мажоритарните системи избраните политици от вашия район са „по-видими”, но наблюдава ли се широко разпространено гласуване за личности, вместо за партии – не. Да, в държавите с мажоритарен вот в парламента влизат повече от две партии, но най-често две са доминиращите, периодично разменящи си тази доминация. Ако симпатизирате на някоя от малките партии в България или ако се надявате на появата на нова такава, освен ако не смятате да преселите всички нейни избиратели в един или няколко района, то тя трудно ще има шанс да излъчи свой депутат.

Да, мажоритарните системи създават силни правителства – на цената на огромна непредставителност. Дори при два тура, напълно възможно е да откриете, че ви представлява депутат, за който мнозинството от хората в района ви не са гласували. Ако той е с коренно различни виждания от вашите, успех да се възползвате от така силно хвалената „връзка на местно ниво”. И накрая – да, партиите които ще спечелят най-много от предлаганата промяна и ще бъдат бетонирани във властта, може да бъдат и партии, които вие харесвате. Имайте предвид обаче, че времената се менят и в бъдеще същата система може да бетонира и хора, коренно противоположни на вас – нещо което бързо трябваше да бъде напомнено на радостните фенове на Макрон.

А докато се водеха тези френски избори и резултатът им беше очакван с интерес, в българското Народно събрание законопроектът за избирателната система беше отхвърлен. Но той не дойде отникъде. В референдума, заедно с президентските избори, за мажоритарна система гласуваха 2 509 340 души. Не достигнаха съвсем малко участници той да стане задължителен, но въпреки това на народните представители им беше заявено, че трябва да се съобразят с „волята на народа” и да започнат промени.

Това е и един от цялостните проблеми с референдумите, за което можете да попитате гражданите на Великобритания. Междувременно, едва ли това ще е краят на сагата с изборните реформи. Но пък можем силно да се надяваме тези 2 милиона и половина българи, които подкрепиха мажоритарната система у нас, да са гледали изборите във Франция и да разберат рисковете.