"Няма да ви хареса това, което ще кажа след малко!"  Така драматургът на Пловдивския Драматичен театър Александър  Секулов започна словото си за живота и делото на Христо Ботев. Днес пловдивчани почетоха 169-тата годишнина от рождението му с церемония пред паметника на поета в Цар - Симеоновата градина. Водещ на церемонията бе актьорът  Петър Тосков. 

Защо почитаме мъртвите поети, а забравяме живите, защо да си член на политическа партия от по- важно от това да имаш независим ум и позиция, защо построихме и живеем безропотно в държава, която е напълно обратната на онази, за чиято свобода е загинал Ботев?

Това бяха въпросите, зададени от писателя. Въпроси, които всеки от нас трябва да си зададе. А също така и да потърси техните отговори. 

TrafficNews.bg публикува цялото слово на Александър Секулов, произнесено на церемонията. 

 

Братя и сестри българи, в този ден не е важно какво ние мислим за Ботев, а какво той мисли за нас. Мнозина ще кажат: "Как така, нали отдавна е мъртъв?" Ще отговоря с неговите думи:"Жив е той, жив е...". И не ние се взираме в каменното му лице, а той ни следи с огнения си поглед. Следи ни неговият дух. Духът на Поета.

Клишето от учебниците разказва, че Ботев преди всичко е Революционер, сложил кости в темела на националната свобода. Клишето винаги осакатява истината - Ботев преди всичко е Поет. Истинският поет е глас на вечно сбъдващи се национални пророчества. Затова в българската история робините винаги ще пеят своите тъжни песни, а слънцето ще е спряло. Твърде удобно е да го възприемаме само като Герой, като Саможертва, като мъртъв камък. И много по-трудно да го мислим като Вечно жив, като Поет, чието словото очертава високите граници на националния морал, на народностната съвест.

Да се прекланяме пред мъртвите поети е лесно, трудно е да живеем с тях, да ги чуваме и разбираме, да ги следваме, ако щете. Българската история е пълна с мъртви поети именно за това - убива ги общият дух на презрение към артистите. Какво би казал поета Ботев за днешна България, в която да си слуга на политическа партия е по-важно, отколкото да имаш свободна воля, независим ум, критична позиция?

Какво би казал поета Ботев, когато цели поколения се пропъждат " по тази тежка чужбина - да ходят да се скитат немили, клети, недраги!" Как стана така, че построихме и живеем безропотно в държава, която е напълно обратната на онази, за чиято свобода загина той? Как стана, че предпочитаме мъртвите паметници пред живите Поети? И сега, когато сме изправени пред тежкия му поглед, не си мислете, че ни се радва. Ясно трябва да се каже - не можем да построим храм без камъни. Но и нищо не държи камъните на една национална сграда, както духа на Поетите. На артистите. На онези, които предизвикват злорадите дюдюкания на домораслия еснаф и родените слуги.

И ако искаме след две години да имаме моралното право да сме културна столица на Европа, а не да се кичим само с нейната емблема, нека се погрижим за артистите, дали толкова много на вечния дух на града. Нека направим образователни програми, които ще представят тези творци на поколенията млади ученици.

Нека се научим да живеем с живия дух на Поета, а не само с каменния му образ.

TrafficNews.bg