Във връзка със зачестилите сигнали на български граждани, получаващи обаждания от колекторски фирми, в които по особено груб и репресивен начин от длъжниците се изисква да погасят задълженията си, потърсихме за коментар адвокат Росен Димитров.

TrafficNews.bg запозна читателите си със случая на българка в Холандия, която е станала жертва на тормоз и некоректно отношение от страна на колекторска фирма.

Ето какво каза професионалистът с дългогодишна практика като защитник в съдебно-изпълнителни производства и като консултант по извънсъдебно решаване на спорове за TrafficNews.bg:

-       Каква е процедурата, с която трябва да се уведоми един длъжник, че е такъв?

-       Начините, чрез които едно лице може да се уведоми, че дължи сума пари, вещ или следва да извърши някакво действие са няколко: устна покана, писмена покана или нотариална покана. Колекторските фирми използват първите два вида покани отделно или заедно. Тоест, едно лице получава обаждания по телефона и/или писмо по пощата, че дължи. Моята практика показва, че най-често представители на тези фирми използват устната покана. Всъщност ''покана'' звучи неточно, тъй като обажданията граничат със заплахи и по-скоро не е покана за изпълнение, а ''заплаха за изпълнение.''

-       Длъжна ли е компанията кредитор да уведоми потребителите си при продаване на вземанията, т.е. цесия към друга фирма?

-       Мисля, че за яснота на Вашите читатели ще е добре преди да отговоря на този въпрос да обясня накратко какво представлява самата цесия, чрез която една колекторска фирма получава правото да претендира суми,които се дължат на друг. Този друг най-често е мобилен оператор, но може да бъде фирма за бързи кредити и дори банка.

Цесията е договор, който се сключва между напр. мобилен оператор, и дадена колекторска фирма. С този договор  мобилният оператор преотстъпва правото си да получи това, което му се дължи от трето лице на колекторската фирма. Тоест, с цесията се променя кредитора, като страна по едно облигационно отношение. Другото име на цесията е прехвърляне на вземане.

И сега конкретно на Вашия въпрос: съгласно Закона за задълженията и договорите, предишният кредитор (мобилният оператор) е длъжен да съобщи на длъжника за станалата цесия.

Според моята лична практика, а и според тази, която съм проучил, твърде често, прехвърлянето на вземания (цесиите) не се извършват по установения от закона ред. Това на разговорен език означава, че ако една колекторска фирма заведе дело срещу длъжник, то няма да може да докаже основателността на искането си и няма да може да го осъди. Тоест, ще загуби делото.

Съвсем скоро имах такъв случай, за който писах в блога си и породи голям обществен интерес. Моята клиентка г-жа Стоянова от Пловдив осъди колекторската фирма. След осъждането служителите на фирмата скорострелно ми позвъниха, за да поискат банкова сметка, по която да преведат парите на жената. Направиха го толкова бързо, защото знаеха, че щях да образувам изпълнително дело срещу тях и разходите им да се увеличат многократно.        

-       Какви са задълженията на колекторската фирма към длъжника, как трябва да бъде изложена информацията към него и какви документи трябва да бъдат предоставени?

-       Трудно мога да отговоря на този въпрос.

Все пак, във всички случаи колекторите на вземания са длъжни да бъдат коректни. Ако се обаждат на длъжника да не го правят повече от веднъж или най-много два пъти, да бъдат учтиви и да изложат пълна информация за претенциите си. 

Тоест, длъжни са да не оказват непозволен натиск срещу хората, от които претендират вземанията си. Много често обаче, колекторите стигат до крайности и обикновените хора изпадат в тежки състояния на стрес. В такова състояние при мен дойде Ани от Пловдив, за която беше направен репортаж. Като я видях, първото нещо, което си помислих беше, че ако не се успокои ще си навлече някоя болест. За щастие тази жена в момента е добре и е спокойна.

-       Каква е процедурата по събиране на вземания?

-       Най-често за събиране на вземанията си колекторите прибягват до така нареченото Заповедно производство. При него заявителят попълва заявление за издаване на заповед за изпълнение. В това съдебно производство всеки заявител (колекторска фирма или гражданин) моли съда да издаде заповед за изпълнение, която да връчи на длъжника. При издаването на тази заповед съдът не проверява дали заявителят действително има да получава пари или вещ. Тоест, не проверява основателността на претенцията, а издава заповед на базата на голословното твърдение на заявителя.

Лицето, което заповедта посочва като длъжник има възможност да се защити. Както посочих твърдението на кредитора е голословно – неподкрепено с доказателства. На това твърдение длъжникът може да противопостави също такова  неподкрепено с доказателства - голословно твърдение, че не дължи. Ако го стори, съдът обезсилва издадената заповед. След това съдът дава указания на заявителя, че може да заведе гражданско дело, в което да доказва от кого, колко и за какво му се  дължат пари. Тук вече заявителят-колектор е длъжен да представи всички документи, с които може да обоснове и да докаже претенцията си.

Големият проблем, който гражданите срещат при т.нар. Заповедно производство е, че те игнорират връчените им съдебни книжа. Игнорирайки ги, изпускат сроковете си за защита и издадените заповеди се стабилизират, влизат в сила и въз основа на тях се образуват изпълнителни дела.

Друг проблем, е че много хора не живеят на настоящия и/или на постоянния си адрес. Именно на тези адреси съдът изпраща книжата по делото. Ако лицето не  е на този си адрес, то не може да разбере за заведеното срещу него дело. Така, както казах, пропуска сроковете, които му дава закона за защита и така се стига до стабилизиране на издадените заповеди за изпълнение или до неприсъствени решения.

Вероятно много от Вашите читатели ще възнегодуват срещу тези законови разпоредби, но подобни, да не кажа идентични, са законите в  европейски и в световен мащаб. Както казват професорите по право ''Заповедното производство е повсеместно разпространено''.

Има и случаи, при които колекторските фирми отнасят спора за разрешаване от Арбитражен съд. Много от тези ''съдилища'' се намират в крайни градски квартали, в апартаменти на някой от етажите, а телефоните за връзка с тях са мобилни. Тук хората също следва да бъдат много внимателни и своевременно да реагират при получаването на документи, което става по пощата, без куриер и без обратна разписка.

В заключение мога да кажа, че най-важното за хората е своевременната им реакция както срещу съдебни, така и срещу несъдебни претенции срещу тях. Консултация с адвокат при техни опасения от правно естество и/или получени документи не струва скъпо. Скъпо обаче, струва непредприемане на действия за защита на техните права в законоустановените за това срокове.

*Адвокат Росен Димитров е завършил Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 2004 год. Специализирал е английски език в Barnet Southgate college, Лондон, Великобритания. Работил е като юрисконсулт във фирми развиващи бизнес както в страната, така и в чужбина.

Практиката му в тези дружества е била свързана с работа в различни сфери на правото, като изработването и консултирането на редица договори в областта на туризма, междуфирмени отношения, франчайзинг, събиране на вземания, изготвяне на трудови договори, водене на трудови спорове. Понастоящем работи като адвокат в Пловдив в областта на процесуалното представителство, представлявайки клиенти в съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. Има опит при извънсъдебни преговори, изготвяне на извънсъдебни споразумения и съдебни спогодби.

Виктория Петрова, TrafficNews.bg