Стотина таксиметрови коли излязоха миналата седмица в Пловдив, като шофьорите им протестираха срещу промените в Закона за местните данъци и такси, които касаят градските таксита. Подготвя се и голямо шествие  в сряда. В столицата и в Бургас  такситата също са се заканват с блокади. Причината е въвеждането на нов данък, който за различните общини ще варира от 400 до 1000 лева годишно.  Собствениците на таксиметрови компании , които иначе са на нож един срещу друг, скочиха като един и заговориха за двойно и тройно облагане.  За съсипване на бизнеса и за драстично вдигане на цените на таксиметровите услуги.  Говорят разпалено от позицията на честни и почтени данъкоплатци. Да, ама не! Защото просто не са такива.

Всъщност Пловдив е градът , от където тръгна законодателната инициатива, чиято цел е да извади на светло поне част от жълтия бизнес , който е почти на 100 процента в „сивия сектор“. И това е така, защото в сега действащите закони и наредби  зеят огромни врати, през които нарушителите се измъкват , отнасяйки със себе си сериозни печалби, без да плащат никакви данъци. Около 100 милиона годишно губи държавата от невнесени осигуровки, ДДС и корпоративен данък.  Годишният оборот в бранша гони милиард, но въпреки това постъпленията в бюджета от него са символични.  Като например тези в Пловдив- 26 000 лева данък печалба  годишно от всичките регистрирани  1500 таксита. Което означава, че няколко правителства подред плащат много скъпа такса „спокойствие“.  Защото метежът от 2001 година, когато шофьорите едва не събориха правителството на Костов, очевидно още им държи влага.

И след като няколко години живееха в небивал комфорт, прекъсван спорадично единствено от някоя „нахален данъчен“ , позволил си да ревизира някоя от компаниите, сега таксиметровите шофьори скачат срещу всеки опит някой да ги накара да си плащат данъците както всички останали.

Ситуацията  в таксиметровите  фирми в момента е абсурдна.  Компанията  взема лиценз за транспортна услуга, взема на лизинг нови автомобили, боядисва ги жълти и плаща на лизингодателя вноските за каско и гражданска. Оттам насетне таксиметровата  компания сключва договори за ползване на тези коли с частни лица или фирми, като ползвателите й заплащат всеки месец лизинговите такси, застраховките, такса за ползване на информационната система, консумативите, гаранционното техническо обслужване и пр. разходи. Колата е снабдена с касов апарат на името на фирмата на ползвателя. Впрочем парадоксалното е, че единствено касовите апарати на такситата не са свързани с НАП. 

Такси компанията не се интересува той плаща или не осигуровки, данъци. И всъщност шофьорите-ползватели практически са потопени до шията в сивия сектор и почти нищо такова не плащат.  Повечето компании предпочитат да не наемат шофьорите и така да не плащат осигуровки и данък върху доходите им. Така избягват и внасяне на ДДС и корпоративен данък върху постъпленията, а и не носят никаква отговорност при инциденти с техни коли. 

В същото време, за да не губят от оборота, компаниите поддържат цени, които са не могат да осигурят достатъчна печалба на съответния ползвател. Таксиметровите услуги са почти социална услуга.  Но собственикът това изобщо не го касае. За него е важно той да си вземе полагащите му се лизинги и такси, а от там нататък спасението на давещите си е в техните ръце.

Затова и сега собствениците на таксиметрови фирми ръчкат шофьорите и плашат с протести. Получава се следният парадокс – бизнесмени с висящи дела за укриване на данъци обвиняват държавата, че им съсипва бизнеса. Тези, които плашеха клиентите на UBER, че такситата не носели никаква отговорност за клиента защото нямали трудови договори, предпочитат шофьорите да работят от свое име, а не да ги наемат.

Масовата практика е да се регистрират фирми, да работят за около година с тези компании и когато достигнаг прага за регистрация по ДДС да  ги прехвърлят на името на неграмотни хора от малцинствата. Така НАП няма как да събере дължимите средства. Впоследствие се регистрира друга фирма и се работи по същата схема.

Макар и да не са служители на големите таксиметрови компании, таксиметровите шофьори на практика са техни заложници. 

Парламентът вече гласува исканата отмяна  на решението всички шофьори да са на трудов договор или те самите да са регистрирани като превозвачи. Това беше и основната цел на големите фирми, които не искат да поемат отговорността за плащането на данъци и осигуровки.

Всъщност промените в закона и новия данък няма да се отразят нито на качеството на услугата, нито на събираемостта на осигуровките. Държавата ще прибира по едни 15-16 милиона годишно, колкото да не е пълен валат  и толкова. В същото време проблемите остават.  Шофьорите ще продължат да въртят денонощно волана, за да изкарат някой лев, докато в   големите фирми ще трупат печалби и ще си купуват лобисти в парламента.  А освен всичко друго ще направят всичко възможно да защитят интересите на своите поробители. Стокхолмски синдром! 

Парашкева Иванова, TNS.bg