Това, което се случва в КТБ, е еманация на уродливия ни преход". Това коментира пред БНР разследващият журналист Слави Ангелов. Над 180 съдии имат депозити в КТБ, над 100 са депозитите на прокурорите, ВСС също присъства с около 30 депозита, с роднини или други връзки, каза Ангелов и по думите му най-смущаващо е, че точно тези хора са начело на списъка", коментира Ангелов.

"Тези представители на съдебната власт детронират обичайните заподозрени като министри и депутати, които не крият нечистоплътните си обвързаности. Правим си извода дали неефективността на правосъдната система не е свързана директно или индиректно с тези банкови сметки", посочи още той, цитиран от 24 часа. 

"Статуквото е прекалено силно и не желае работещи органи", заяви още Ангелов и допълни, че съдебната система има нужда от четири неща - професионализъм, контрол, отговорност и прозрачност, но в тази ситуация не вижда как това ще се случи. Слави Ангелов изрази песимизъм, че в подобна ситуация политиците могат да съставят нов Висш съдебен съвет с нов морал.

"Ако наистина се окаже, че има разминаване между декларираните данни и данните на списъка от КТБ, това само ще потвърди по убедителен начин старата ни теза за ограничените правомощия на Сметната палата." Това мнение изрази председателят на Сметната палата Цветан Цветков.

Сметната палата няма достъп до банковата тайна, има достъп само до публичните регистри. Това ограничение може би е изкушило някои лица на висши държавни длъжности да не декларират пълния размер на средствата, с които са разполагали.

Ограничени са и разследващите правомощия на Сметната палата. Дори да установим някои несъответствия, ние пак трябва да се обърнем към НАП, посочи Цветков. Предоставихме инфо за 80 хиляди лица на синдиците на КТБ и благодарение на тази инфо излиза този списък.

Средата в България генерира корупция и това е основният проблем, тази теза застъпи преподавателят по административно право проф. Иван Тодоров:

Не може да има ширеща се простотия в обществото и липсата на политическа и правна култура и изведнъж да очакваме нещата да станат много добри. Много млади, перспективни, интелигентни хора напуснаха България и това също е фактор.

Нямаме достатъчно късмет с политиците, каза още проф. Тодоров и направи паралел с Великобритания и идването на Маргарет Тачър на власт. Според него на страната ни е нужен комуникативен политик с харизма, който да има желание да направи нещо за страната си, вместо само да стои на власт и да печели пари.

Няма страна-членка в ЕС, която да е криминализирала провокацията към подкуп, изтъкна още проф. Иван Тодоров, който е член на работния екип, изработил проектоправилата в българското законодателство. Комисията по корупция е разгледала законопроекта отдавна, а правната комисия изобщо не се интересува от него, припомни Тодоров:

"Ако искаме в България нещо да се промени, ако някой иска да го направи, нещата са прости – да се приложи съответното законодателство. Като няма воля, нещата не се прилагат."

"Нямаме заявка за политическа воля за справяне с корупцията", допълни Слави Ангелов:

Българското общество няма реално представителство в политиката. В парламента влизат партии, които са икономически субекти, които си имат свои бизнеси и интереси, различни от тези на обикновените хора.

Водим този разговор 15 години, само примерите се множат, излизат нови лица на сцената, но големият въпрос за парирането на тези механизми е проблем, който стои вече много години. Тази позиция изрази социологът Боряна Димитрова. Като проблем тя посочи постепенната загуба на обществена енергия и обществен натиск:

Той има своите резки избухвания, но бива отстраняван благодарение на институционалната неефективност. Всеки обществен натиск загива там, където институцията не може да даде на хората сигурност. Другото е шепа хора, които се събират и викат по площадите.

Само съчетанието на обществен натиск и институционална адекватност може да промени картината, акцентира Димитрова. По думите й, обществото на всички етажи и на всички разрези страда от тези проблеми.

Диаграмата на общественото доверие към съдебната власт прилича на кардиограмата на мъртъв човек, няма обществена пулсация, не се повлиява, тя е константна от години –в хоризонт поне от десетилетие назад. Това каза в рамките на дискусията Първан Симеонов:

Когато си периферна икономика, която не произвежда стойност, ти си общество на шмекери... Няма какво да се учудваме, че беше произведен такъв политически елит... Всеки път казваме „Нека дойдат нови“, всеки път гласуваме за нови и после сме още по-недоволни. Когато обществото ни е непроизвеждащо и несъздаващо стойност, то не може да създаде друг политически елит.

Това правителство дойде на власт с бутиковата, елитарна платформа за конституционна реформа и тук има фокус, говорим за това, има някакъв отскок. Вътре самата съдебна общност вече не е достатъчно монолитна, има някакво разбутване и то може да се окаже очистително.

Като положителна инициатива определи оповестяването на списъците на лицата с депозити в КТБ депутатът Мартин Димитров. По думите му, виждаме кои са основните депозанти в КТБ, но остава въпросът за източването на банката, което се случва през кредитите, не през депозитите:

Ако един човек, или фирма са искали да вземат кредит, който да не върнат, необезпечен кредит, те няма да го вземат на свое име. Те са пратили близки хора, които са получили непосредствено кредите, а после тези средства са се движили от една фирма към втора, от едно лице към второ, към трето. Тези неща се хващат само с разследване. И по тази причина е много важно данните от международното разследване да станат публични.

Не това бяха списъците, които чакахме толкова време. Най-важните списъци продължават да липсват - списъците с истинските получатели на кредитите, които да ни дадат ясна идея къде са отишли милиардите на КТБ. Това заяви Николай Стайков от "Протестна мрежа", според когото има систематични усилия за прикриване на истината за КТБ. Като пример за такова усилие той посочи засекретения доклад на разследващата фирма. Депозантите не са хората, източили банката, отбеляза Стайков, но добави:

Това са списъци с несъразмерно голямо количество държавни чиновници и магистрати, които със сигурност заслужават разследване. Подобни уникални шансове не бива да бъдат изпускани и прокуратурата и НАП трябва да се задействат на секундата.

TNS.bg