Изключването на Лютви Местан от ДПС и разцеплението в движението е изненадата на отиващата си годината, смята политологът Димитър Ганев. Според него декларацията за сваления руски самолет, направена от Местан в парламента, е само върхът на айсберга.

"По всичко личи, че в последните месеци, а може би дори и повече, е вървял процес на еманципация на Лютви Местан от Ахмед Доган с подкрепата на Анкара. Разцеплението в редиците на партията прилича на опита на Касим Дал отпреди няколко години, който също се ползваше с подкрепата на Република Турция. Този път ударът ще е по-сериозен, защото все пак Местан беше близо 3 години председател на тази партия и разполага с по-добри позиции по места", коментира той пред БТА.

Иначе според Ганев изпращаме 2015 г. със стабилно управление, въпреки политическото разцепление.

В началото на отминаващата година е имало две много ясни политически линии - на стабилността, подета от ГЕРБ, и на реформи - прокламирана от Реформаторския блок.

"Няма съмнение, че всяка една реформа внася напрежение и съответно нестабилност в сектора, в който се правят промени, именно заради това тези две политически линии бяха в своеобразна борба, коментира той. Годината завърши с безспорна победа за линията на ГЕРБ - стабилността, а реформите остават на заден план", смята Ганев.

Нещо повече, "острието на реформаторските инициативи" - Радан Кънев излезе в /полу/опозиция и вече няма как да задава дневния ред на управлението, допълва той.

Ганев прогнозира, че и през 2016 г. стабилността ще доминира над реформите. Според него ще се избягва конфронтацията на властта с определени съсловия и няма да се нарушават сериозно социалните права на отделни професионални групи.

Не трябва да очакваме в първата половина на 2016 г. предсрочни парламентарни избори, смята той и посочва, че, въпреки на пръв поглед нестабилната парламентарна конфигурация, на практика само една партия може да предизвика предсрочен вот и това е ГЕРБ.

Парламентарното мнозинство е стабилно, въпреки разцепленията сред партньорите на ГЕРБ. Дори без ДСБ, управлението пак разполага с достатъчно подкрепа в НС, а и ГЕРБ могат да разчитат и на резервно колело в лицето на БДЦ, които с охота биха приели да подкрепят управлението срещу определени позиции във властта, обяснява Ганев.

Ако в първата половина на 2016 г. стабилността се постави под въпрос, а управлението ражда повече лоши отколкото добри новини, не трябва да изключваме Борисов да предизвика и нови избори, заедно с президентските, а и защо не той самият да се кандидатира за държавен глава, което да му гарантира 10-годишна политическа перспектива, допълва обаче политологът.

Липсата на алтернатива на това управление дава на ГЕРБ достатъчно основания да не се страхува от предсрочни избори. Към днешна дата основната управляваща партия изглежда единствената, която може да увеличи относителния си дял на депутати в едно следващо Народно събрание, отбелязва Ганев.

За Даниел Смилов 2015 е година на политическото разцепление, в което за съжаление е надделяла безпринципността. "Политиката може да е изкуство на компромиса, но този компромис трябва да е в името на някакъв важен приоритет или ценност. Единственото, което остана като нежертвана ценност в края на годината, беше "стабилността", т.е. фактът, че имаме правителство", казва Смилов за БТА.

Това по думите му е много слабо извинение за една година на пропуснати възможности и разочарования.

Сред знаковите събития на годината той поставя гласуването на поправките в конституцията. ГЕРБ, която е ключовата партия, ясно демонстрира своите червени линии спрямо прокуратурата и по-общо, спрямо кръга, отговорен за фалита на КТБ. Това гласуване показа, че този кръг - образно казано - няма да бъде пипан, посочва политологът. Реформаторите също не се оказаха на нужната висота - разединиха се по единственото нещо, по което нямаха право да се разединяват.

Тези, които останаха в правителството, всъщност обезсмислиха проекта РБ - разрушаването на държавните "чадъри" над модела "Кой", смята Смилов.

Той вижда специфична тенденция през 2015 г. и тя е, че дезинтеграцията на парламентарното пространство е почти безпрецедентна. Не е имало моменти, когато разликата между опозиция и мнозинство да е толкова мъглява, констатира анализаторът и отбелязва, че безпринципното разделение всъщност води до едно голямо, аморфно, политически нелогично мнозинство.

"Боя се, че обществото като цяло продължава да губи доверие в обществените институции, а това е всъщност доверие, че заедно можем да направим нещо добро. Ако такава надежда няма, остават индивидуалните стратегии за спасение", посочва политологът.

Според него ще спечелят тези, които се определят ясно политически. Които дадат визия за изход от парламентарната безпътица и аморфност. Тези, които останат в нея, може и да извоюват ситуационни победи, но ще загубят политическата битка в средносрочен и дългосрочен план, смята Смилов.