Най-доброто, което ни се случи на тези избори, се нарича Анна Баракова. И ако мислите, че се шегувам – не! Тази жена удари с един куршум два големи заека. Първият: освободи образованието от себе си, където със сигурност би била по-вредна, отколкото в Народното събрание. Вторият: даде ни урок за има-няма 25 милиона лева, че преди да настояваме за демокрация, трябва да сме наясно какво е демокрацията.

В часа по демокрация ние сме толкова слаби ученици, колкото ако учителката ни се беше казвала Баракова. Хак ни е депутат Баракова! И изобщо не са прави тези, които я наричат случайница. Баракова си е баш закономерница. Всичките ни заблуди за демокрацията водеха към нея – да бъде произведена като продукт. И след това прокараха пътя на този продукт към нас. Налага се да се върнем в първи клас и да преговорим всичките си заблуди. Не са една и две илюзиите ни за демокрацията, които и до днес не си даваме сметка, че са просто и само илюзии.

При демокрация управляват умните. Не, за съжаление. Умните обикновено  ги е наел бизнесът. А и те не си падат по властта, нямат нужда да контролират другите, за да изглеждат умни в собствените си очи. Ако са наистина умни, не се съмняват, че са. Обикновено на избори ни се налага да избираме между хора, които болезнено искат да бъдат признати за умни и добри, точно защото не са сигурни, че са умни и добри. Властта е прелъстителка, която само се преструва, че се отдава на силните. Тя остава най-дълго в обятията на слабите, които искат да изглеждат силни.

Самата ненормална природа на властта притегля към себе си подобните. Властта привлича хората с проблеми, тя им създава лична легенда, че ето на, щом са там горе, значи нямат проблеми. Властта анулира всички предишни неуспехи, тя е компенсация за съзнавани и несъзнавани  недоимъци. Душата, тялото, сърцето могат да бъдат утолени с неща извън властта. Гладното его обаче може да бъде заситено само с власт – власт над другия. Всички ние много искаме да изберем най-добрия човек, но на него и през ум не му минава да се кандидатира.

Демокрацията е самопораждаща се – достатъчно е да я обявим. Това е дълбоко невярно. Демокрацията не е сезон, тя не идва с обявяването й в политическия календар. Демокрацията е работа всекидневна и само малка част от нея се върши по площадите. За демокрацията трябва да се работи, за да заработи тя за демоса. Оплакванията, че демокрацията не работи, са излишен хленч. Естествено, че не работи – ние трябва да работим с нея. Тя е само инструмент за създаването на продукта, не е самият продукт.

Демокрацията гарантира сама себе си. Нищо подобно – демокрацията гарантира само, че ще преброи гласовете на избори и ще обяви победата на този, който е получил най-много гласове. А какъв е той, не е неин проблем. Ако е човек с диктаторско мислене, това е проблем на гласувалите, те са именно факторът, който може в рамките на изборния ден да превърнат демокрацията в нейната пълна противоположност – диктатура. Демокрацията не тегли гласовете – този избирател е образован, квалифициран, почтен, затова гласът му ще тежи повече. Няма такова нещо, гласовете се броят, не се мерят.

Демокрацията е самообозначение, тя е етикет. Не е етикет, манталитет е. Голямата илюзия в началото беше, че политиката може бързо и лесно да промени културата. Мислехме, че животът се конструира около политически заявления. Не знаехме, че животът се конструира около преобладаващия манталитет. Вярвахме, че политическите инструменти прекрояват манталитета. Но разбрахме, че манталитетът може да прекроява политиката. Вярвахме в демократизирането на България. Не предвидихме побългаряването на демокрацията.Българският манталитет още не е смлял брашното, от което може да се изпече хляба на демокрацията. 

Щом има демокрация, няма как медиите и съдебната система да не станат демократични.Точно обратното е вярно. Не обявяването на демокрация гарантира превръщането на медиите и съдебната система в независими, а независимите медии и съдебна система превръщат една държава в демократична. Това са двата основни стълба на крехката демократична конструкция. Нечисти политици има във всяка страна. Демокрацията не обещава управление от хармонично развити демократични личности. Тя само гарантира, че независимите медии ще публикуват всяко погазване на закона, а независимия съд ще санкционира нарушителите.

Демокрацията е като бременността, или я има, или я няма. И това не се оказа вярно. Даже си има индекс, който измерва степента на демокрация в страните. Той се определя не от субективното усещане на гражданите, а по оценка на конкретни показатели: свобода на словото и сдружаването, чисти и свободни избори, граждански свободи и т.н. Демокрацията не е като бременността, тя е като работата – едно е свършено, друго е изоставено, трето непохванато. При последното изследване  България е на 54 място в света. На първо е Норвегия, на последно Северна Корея.

Демокрацията може без икономика, както икономиката можеше без демокрация.Демокрацията в страни със слабо развита икономика е трудна, уязвима, застрашена. Не може да има всеки ден демокрация, без всеки ден да има граждани. А на бедните работещи и още по-бедните безработни в страна с опустошена икономика не им е първа грижа да бъдат граждани. Няма как да си гражданин, ако се страхуваш. Страхът втасва в стомаха, колкото повече празно място в стомаха, толкова повече пространство за страх. Държавите са богати не защото са демократични, а са демократични, защото са богати.

Демокрацията е нещо като обещавания и непостигнат комунизъм, символ на добър и справедлив живот. Не, не е. Демокрацията не обещава нито лош, нито добър живот. Нейните правила обещават само и единствено такъв живот, какъвто можем да си направим. Не какъвто си представяме, не какъвто бихме искали, а какъвто си го направим. С други думи демокрацията ни гарантира такъв живот, какъвто сме заслужили. Не какъвто мислим, че заслужаваме. А какъвто сме си изработили.

Ние сме прекрасни,но  управляващите са виновни за положението, в което се намираме.Звучи добре, но не е вярно. Това не е от онези лъжи, които, повторени стотина пъти, стават истина. При нас се повтаря много повече от сто пъти всеки ден, но не става истина, остава си заблуда. Ние сме виновните. Защото демокрацията е управление на управляваните, наше управление. И не ни обещава нищо повече от това, което сами си извоюваме да имаме. Ония там 240 души в парламента, които всички солидарно хулим, са точен, огледален образ на всички нас. Няма такова нещо като „те и ние”, на практика „те са ние”. 

Освен илюзиите, измислихме си и стратегии за защитата им. Не по-малко вредни, но също толкова устойчиви. Като например:

·       Да дадем втори шанс – на някой, който при първия шанс е показал, че няма никакъв шанс.

·       Да сме за този, за да не се върне онзи.

·       Нека да сме за онзи, който има шанса да дойде, само и само да се махне този, който е сега.

·       Да сложим този, когото лесно можем да махнем.

·       Да твърдим докрай, че нашият е прав, особено когато е крив.

·       Който не ни харесва, значи харесва този, когото ние не харесваме.

·       Няма за кого да гласуваме.

Слугуваме на заблудите и на ината си. И после – Баракова била смешна. За смях не е, за плач е.

Веселина Седларска