Да играеш със замбийски деца, да вечеряш скакалци, а на 17 да си най-младият студент в ПУ ”Паисий Хилендарски”. Това е историята на Ралица Митева от Пловдив, репортер на TrafficNews.bg се свърза с нея, за да ни разкаже малко повече за своята история.

Замбия е известна със своите първобитни племена, съседка на Конго и Танзания. Място, което определено ще впечатли един европеец, а какво остава за момиче, което няма навършени 5 години.

Ралица живее със семейството си от 5-годишна в Замбия. 12 години по-късно тя се връща в България, за да продължи образованието си в български университет, където на 17 години става най-младата студентка в България. Освен, че е отлична студентка е и член с право на глас към Студентския съвет на ПУ „Паисий Хилендарски”. В организацията изпълнява и длъжността „Експерт Човешки ресурси”.

Историята на нейното пътешествие започва, когато тя е още малко дете. Баща й е компютърен специалист. Той заминава за африканската държава, тъй като участва в проект за провеждане на избори в Замбия. Трябвало да остане за кратко, но любовта му към държавата прераства в желание да се засели там. И така цялото му семейство се премества в столицата на Замбия - Лусака. Вижте какво разказа тя за своите преживявания и защо е решила да се прибере в родната си страна, за да получи своето висше образование.

Рали, разкажи ни малко повече за Замбия, как е да живееш там?

Наистина е много различно от тук! Ние сме бели и там се различаваме доста от местното население. Белите там са приемани като по-висша класа. Рядко можеш да видиш някой бял да се разхожда свободно по улиците. Ние живеем в столицата и градът е много космополитен, не е точно като това, което си представяте, но има разбира се и индиански племена. Интересно е да видиш начинът им на живот, храната им е съвсем различна.

С какви деца израсна там? Как мина детството ти?

Там децата не излизат свободно по улиците, много рядко се случва това. Най-често се събирахме по къщите или ходихме в мола, но винаги някой ни караше. Ако излезеш  на разходка из по-малките градове те гледат доста странно. В Лусака, разбира се, няма такива племена, които си представяте, но в по-малките градове  и села си е страшно.

Има ли нещо, което ти липсва, затова че не си пораснала в България?

Честно казано, ако можех да избирам, пак щях да избера Замбия. Има си и плюсове и минуси. Аз нямам такива спомени като децата тук след училище да се прибирам със съученици, събота и неделя да слизаме пред блока или да ходя на село, но пък там общуваш с деца от целия свят – узбекистанци, индийци, араби. Имам приятели от много различни страни. Това те учи да бъдеш по- толерантен.

Има ли разлика в живота на тийнейджърите там и тук?

Ами там децата ги карат постоянно с коли не се разхождат свободно наляво и надясно. От една страна са изолирани от наркотици, от алкохол. Там се навършва пълнолетие на 21 години, но не се спазва толкова строго вечерният час. Няма свободия, но има свобода.

Как реши след като си израснала в Замбия да се върнеш отново в България и да продължиш своето образование тук?

Брат ми се прибра да живее в България и реших да се върна с него. А и образованието тук е много по-добре. Голяма част от министрите в Замбия са завършили или в България, или в Русия.  В Лусака има няколко университета,но образованието е на много лошо ниво, затова и предпочетох да се върна в България. А и много по-добре гледат на диплома от България. Все пак сме в Европейския съюз. Дори главният адвокат на Замбия е завършил в България  и говори много добре български език.

Смяташ ли да се върнеш в Замбия след като завършиш обучението си тук?               

В момента уча Международни икономически отношения с английски език. За сега не съм решила какво точно ще правя след като се дипломирам, тъй като има много време, но най-вероятно ще се върна в Замбия при семейството ми, където родителите ми вече имат и собствен бизнес с кетъринг.

Каза, че родителите ти имат собствен бизнес какво точно правят?

Майка ми има фирма за кетъринг и доставя храна на авиокомпаниите. От скоро отворихме и ресторант, където има и българска храна.

Каква храна се яде в Замбия?

Основно се яде риба и пиле, също телешко месо на скара. Когато бях малка си спомням, че жената, която помагаше вкъщи един ден взе да готви нещо странно. Попитах я какво прави, а тя ми отвърна, че ще готви скакалци и гъсеници. В магазина даже ги продават на килограм. Много се консумира и сушена риба, която се нарича капента.

Беше ли ти странно като се върна в България? Как се адаптира?

Не бях идвала тук с години и трудно се оправях в града. С българския също ми трябваше повече време да свикна да пиша, тъй като в Замбия учих на английски и на руски. Беше ме страх да излизам в късните часове и гледах до 10 часа вечерта да съм се прибрала. 

Когато си започнала да учиш миналата година си била най-малката студентка в ПУ „Паисий Хилендарски”, нямала си 18 години, как го приемаха колегите ти?

Действително бях на 17 години в първи курс. Нямах години да ходя по дискотеки даже с колегите. В началото никой не ми вярваше, че съм толкова малка, но после свикнаха.

Още новини четете ТУК

Елизабет Аромова, TrafficNews.bg