Събота. Започват лекциите за магистри по Предучилищна и Начална училищна педагогика. Часът е 9 и аулата е пълна с новопостъпили студенти. Интериорът - остарял и в соцстил. По изнесения списък наброяваме 220 души. В тази аула обаче ще влязат само половината.

Не се познаваме, тук-там текат дискусии и става шумно. Искам да разбера какви са мотивите на бъдещите ми колеги да изучават тази специалност, защо именно тази.

Няколко университетски служители изнасят увод за процеса, по който ще се обучаваме, както и програмата. През това време преподавателят търпеливо изчаква встрани. Първата дисциплина е при професор, доктор на педагогическите науки. Изглежда обещаващо, че в програмата присъстват преподаватели с такъв академичен ранг. По предварителна информация обаче часовете били пълна скука.

Инфото се потвърждава. 110-те  човека  в залата буквално са залети от изобилно поднесен материал, на който началото и краят се губят. А смисълът съвсем.

Професорът отказва да ни даде готовите лекции да ги копираме, тъй като се оказва , че по този начин нарушаваме авторското му право. Странна теза! Нали тази информация така или иначе трябва да се усвои от всички? Явно понятия като авторското право се тълкуват доста фриволно от  преподавателя.

Липсва и диалог, който да превърне студента от пасивен слушател в активен участник, който  изказва и подкрепя своите тези. Едно такова обучение би ни превърнало в автономни  и критични личности, но вместо това само възпроизвеждаме чутото в залата. За съжаление академичният дух, който наблюдаваме в аулите на западните университети, тук се среща изключително рядко. За сметка на това „свещените крави” , които смятат че имат монопол върху знанието, са много. Студентите са посрещнати почти по същия начин, по който се посреща ученик от началното училище.  Най-важните разговори, които се водят между преподавател и студент, са свързани с това как студентът да бъде освободен по дадения предмет.

Недопустимо е, когато си плащаш и очакваш да получиш адекватно поведение от хабилитирани преподаватели, да получаваш само диктовка. Все пак това е сериозна подготовка – за бъдещи педагози, а не за подвижни диктофони!

По дефиниция се предполага сериозна нагласа и от двете страни. 5 семестъра са достатъчен период за производството на педагогически кадри, но дали може да стане само със заучаване?

Студентите също допускат грешка, понеже не са достатъчно мотивирани да участват в образователния процес. Вместо това гледат да „избутат” изпитите и да се сдобият с диплома. Какво обаче има зад нея е друг въпрос. Каква е инвестицията , която правим и срещу нея какъв продукт получаваме? Това е един от основните въпроси, който трябва да зададем и да започнем закъснялата с 25 години реформа в образованието.

Димитрина Атанасова, TrafficNews.bg