Пиша тези редове с ясното съзнание, че това е поредният словесен бунт, който ще изтече като капка вода от казанчето на тоалетната. И докато чета информация за поредния строеж по родното Черноморие, който, разбира се, е „законен“ усещам, че в мен напира гняв, който все по-трудно мога да обуздая.

снимка: Васил Гюров

Като човек, който дълги години ходи по къмпинги, а детството му е минало по родните южни курортни градчета и плажове, се чувствам наранена, ядосана, но и безсилна от всичко, което се случва. Спомням си годините, когато за да отидеш до Синеморец или Резово се издаваше граничен лист. Природата беше дива и чиста, защото беше труднодостъпна за масовия турист. Имаше особен дух, защото всичко беше недокоснато от човешка ръка и крак. Само строги гранични полицаи съблюдаваха пропускателния режим, за да не решиш да избягаш към съседна Турция. Точно преди Ахтопол пък имаше къмпинг, който за пуберите беше притегателна сила, тъй като там отсядаха главно нудисти, а това за соц-а си беше нечувано.

снимка: Васил Гюров

И не пиша тези редове от тъга по миналото, а от усещането, че всичко прекрасно, което притежава географската ширина, на която се намираме, ще остане само спомен от снимките. Такъв един ще остане и от къмпинг Арапя. Това беше моето любимо място за къмпингуване. Чуден залив, страхотни скали, лозови масиви, невероятно колоритни компании… и ужасни условия за битуване, но това нямаше никакво значение. Ходили ли сте скоро там? Няма да го познаете. Десетки хотели са струпани на това малко място, че човек може да се изгуби. А плажът не може да побере всички желаещи, които искат да топнат краче в морето. Няма да коментираме какво се случва и с територията около къмпинг Градина. Добре че там заливът е голям и се простира от Черноморец до Созопол, та все още човек може да си сложи плажната кърпа и да не е захапал палеца на съседния плажуващ. Не е нужно да споменаваме останалите „опитомени“ и погубени места, които носеха невероятния дух и аромат на романтичното море.

Няма да се спирам на всички „законно“ осакатени кътчета по Черноморието ни, защото всеки път се оказва, че всичко по документацията е наред. И никой не е очаквал друго. Години наред министри и всички пряко отговорни институции правят безкрайни проверки, които завършват с щастлив край за предприемача и изниква поредното архитектурно чудо.

За щастие има още малко останали диви места по северното ни крайбрежие, но съм сигурна, че това няма да е така още дълго. Мрачна прогноза, която е абсолютно реалистична. В очакване съм на поредните „законни“ строежи, които ще навлязат и в тази територия.

И понеже всичко с нашето море вече е само спомен, един такъв ще останат и пасажите от делфини, които виждах всяка сутрин на изгрев.  Спомен ще останат и разказите на рибарите за наличието и на тюлени по нашите брегове. Само спомени…

С всяка изминала година все по-рядко посещавам българското море. Причините са ясни. За щастие една близка нам съседка все още успява да опази бреговете си от презастрояване и изключително добре вписва всичките си хотели и къмпинги с общия морски пейзаж. Как успяват, не е важно. Вероятно имат закони, вероятно ги спазват, вероятно санкционират „незаконните“ строежи и ги премахват… Вероятно… И точно в този миг в съзнанието ми изниква и зловещата гледка на „Слънчев бряг“, гордостта на алкохолния ни туризъм. Разбира се, това са приходи за страната, но как така Гърция успява без своя Съни бийч? Успява! И все повече българи ще търсят спокойствието на Егейско и Йонийско море, а нашето ще посреща и изпраща изтрещели младежи, част от които ще останат завинаги в криминалната статистика.

Идва лято. Задават се и нови строежи, които ще ви изненадат, когато отидете на море. Есента пък ще слушаме статистики за успешния туристически сезон. И всичко това на фона на грандиозни „законни“ мастодонти, които окончателно ще скрият гледката ви към морето. Така бавно ще изчезне и романтиката на изгревите и залезите…