Демографската катастрофа в България и нейното решаване са приоритет на Възраждане, защото хората са най-големия и ценен ресурс на държавата. Раждат се все по-малко българчета, а всеки ден млади хора завинаги си тръгват от България, за да търсят по-достоен живот в чужбина. През последните десетилетия наблюдавам как общините се превърнаха в търговци и напълно забравиха за социалната си функция. Изграждането на общински жилища се случва много рядко, жилищният фонд се разпродава, а критериите, по които се настаняват български граждани в тези жилища, са различни за всяка община, като всеки общински съвет си решава самостоятелно кои да имат приоритет при това настаняване. Хаосът е пълен и води до невъзможност за формиране на действаща държавна политика в това отношение.

За младите семейства голям проблем е намирането на самостоятелен дом. Често те живеят с родители и близки, а плащането на наеми и ипотеки води и до финансови затруднения, които водят до отлагане на раждането на деца. Сигурността в днешно време е важна, за да се решат младите  да имат деца. Много пъти ми опонират, че преди повече от век е имало по-голяма бедност и лишения. Но да подчертая, че тогава хората са живели предимно по селата, имали са собствена земя, животни, сами са си произвеждали много неща за бита и ежедневието. Докато сега мнозинството граждани са насочени в големите градове, работят предимно наемен труд и нямат сигурността за утрешния ден, която да им позволи спокойно да отглеждат децата си.

В повечето общини приоритет при настаняване в общински жилища имат:

 1. незаемащи жилищна площ и ползващи не по-малко от година за жилища нежилищни помещения като бараки, изби, непригодни тавански помещения и др.;

2. живеещи в жилищни помещения, негодни за обитаване, вредни в санитарно-хигиенно отношение или застрашени от самосрутване, освидетелствани по установения ред;

3. семейства и/или домакинства, живеещи въз основа на свободно договаряне;

Ясно е кои могат да бъдат настанявани по тези критерии, докато голямата част от младите български семейства попадат едва в третата група на нуждаещите се, което означава безкрайно чакане и почти сигурно отпадане рано или късно от списъка. Приоритетите трябва да са насочени към развитието, а не към застоя. Трябва да има държавна политика, която да насърчава младите семейства с деца, включително поставянето им в първа група за жилищно настаняване в общински жилища, в случай, че имат трудов стаж не по-малко от една година, плащали са си данъци и осигуровки, имат поне средно образование и имат поне едно дете, като за всяко следващо дете се предоставят облекчени условия за наема и ремонти на жилището. Възможно е да се разреши купуването на подобни общински жилища от млади семейства на цена, по-ниска от данъчната и с безлихвен заем или на разсрочено плащане към общината, след раждане на трето дете.

Необходимо е общините да имат социална политика. Насочена към бъдещето и в основата на тази политика да стоят децата. Необходимо е да се осигури достъпна архитектурна среда. От години се говори за това, има осъдителни решения срещу общините, задължения по закон да осигурят такава среда, но на практика през повечето подлези и надлези, както и през част от тротоарите, човек с количка, било тя детска или на човек с увреждания, не може да мине. Общините трябва да съдействат и за центрове за взаимопомощ и подкрепа на деца със специални образователни потребности, като им се осигурят условия за развитие

Крайно време е общините да забравят печалбите и сметките и да се обърнат към гражданите си!

Възраждане е с номер 5 в бюлетината

Време ни е за Възраждане!

Купуването и продаването на гласове е престъпление!