В България личният автомобил стана ежедневна необходимост. Най-вече, защото държавата и общините не осигуряват надежден и сигурен транспорт. След дивото приватизиране на държавните и общински превозвачи, в много от големите градове общественият транспорт се възложи на частни превозвачи.

И изведнъж проблемите станаха много, а решаването им изключително зависи от нормативната уредба. Начина на възлагане на линиите на градския и междуселищен транспорт и последващите проблеми са породени от икономическата рентабилност, поради която линиите се разделят между превозвачите, като се комбинират печеливши с непечеливши линии. Поставят се условия, които, макар и маркирани в законодателството,  се задават от съответните общински съвети. Известно е, че от транспорта се печели. Не от билети и карти, а от компенсациите и субсидиите, давани от държавата и общините на превозвачите, в размер на милиони левове всяка година. 

Какви са най-честите проблеми при обществения транспорт: автобусите не отговарят на условията по закон и по условията на конкурса. Практика е превозвачи да участват с едни и същи автобуси на няколко конкурса.  Както и когато има задължително условие за климатик в автобуса, същият не се пуска, за да не увеличава разходите на превозвача. Всички хора със специални потребности, както и майки с колички знаят, че трябва да има платформа, чрез която да могат да се качат с количките в автобуса. Но и това остава само на хартия, в конкурсната документация. На практика тези платформи не се използват, а шофьорите масово отказват да съдействат. Тоест, голяма част от условията, при които са възложени превозите, не се изпълняват. Масова практика са закъсненията в курсовете, пропускане на спирки и дори липса на транспорт по определени маршрути.

Спешни са промените в законодателството относно обществените превози. Това, което 46 -то народното събрание може да направи е, да промени така законите, че да има единни изисквания към всички превозвачи, включително към контрола и санкциите по договорите за превоз, както и сериозни санкции за неизпълнението на договорите, предвидени в закон, които да могат да бъдат налагани и от съответната община, като кметът да носи персонална отговорност за контрола по изпълнението на превозите. В момента възложител по поръчките е общината, а контрола се осъществява от Изпълнителна агенция автомобилна администрация, което прави контрола неефективен.

Трябва да се създаде и възможност общините да участват, макар и с миноритарен дял, в дружествата, които осъществяват обществен превоз или изцяло да поемат транспорта в съответната община. И тъй като лишаването на гражданите от обществен превоз или некачественият превоз са от важно обществено значение, трябва контролът да бъде на най-високо ниво, като бъде задължителен за общините и съответните органи, които често се правят за неразбрали за нарушенията.

Всъщност в транспорта има много пари. Нашите пари. Тези от компенсации и субсидии, които едни превозвачи си разпределят, за да получаваме ние качествена услуга. Ако тези пари бъдат насочени правилно, ще се осигури надежден и евтин транспорт, както и сигурност на превозите. А не през няколко години да се правят конкурси и да се сменят превозвачите. Въпрос на политическа воля е решаването на този важен за всички нас проблем.

В транспорта има и други неуредени неща. Транспортните проекти в големите градове в голямата си част са неуспешни и/или неприложими. Общините плащат стотици хиляди, дори милиони за изготвяне на проекти и схема, които на практика не съответстват на нуждите на съответната община. Контрол върху това няма.  Различните системи за таксуване, електронни табла и прочие, макар и добри като замисъл, на практика увеличават, а не разрешват проблемите.

Затова е важно за тези проблеми да се говори и да има обществено обсъждане. И гражданите трябва да кажат какви изисквания имат към транспорта. Защато политиците обикновено в градския транспорт няма да ги видите. Но пък именно политическата воля е тази, която може да промени това абсурдно положение.

Нека хората да говорят за проблемите, непрестанно да сигнализират и да настояват пред политиците тези проблеми да бъдат решение. Защото всъщност суверенът е народа.

Ако получа доверието на българските граждани едно от първите неща, за които ще настоявам в 46-то народно събрание са единни критерии за градския транспорт, които да подобрят неговото качество и да бъдат изпълнявани на практика,  а средствата да бъдат изразходвани   по предназначение.

България има нужда от Възраждане!

Възраждане е с номер 11 в интегралната бюлетина!

Купуването и продаването на гласове е престъпление!