Скок на зелените и крайната десница на фона на отстъпление за управляващите ХДС-ХСС и социалдемократи и по-добро представяне на либералите, показват първите данни от евроизборите в най-голямата европейска страна, Германия, днес.

ХДС-ХСС на Ангела Меркел са първи с 28 места в следващия Европейски парламент (28,4% от вота) и с  шестима депутати по-малко, отколкото в сегашния.

Зелените са втора политическа сила. Те печелят шест места повече от досегашните, за да стигнат до 18 мандата (18,15% от вота).

Социалдемократите, които са част от голямата правителствена коалиция с ХДС- ХСС на канцлерката Ангела Меркел са трети с 16 места (16,37% от гласовете).

Крайнодясната Алтернатива за Германия отбелязва напредък от пет мандата, за да достигне до общо 12 с 12,11% от гласовете. Тя е част от европейския алианс на популистите, доминиран от италианската Лига и френския Национален сбор.

Либералните "Свободни демократи" и "Свободни избиратели", по-малка партия от същия политически цвят се връщат в играта с общо 9 мандата (и заедно 8,43% от вота).

Три места и 2,8% от гласовете в следващия ЕП влиза новата и необвързана досега група "Партията".

В Австрия печели дясноцентристката Народната партия на канцлера Себастиан Курц (34,50% или 7 места). Това е с два мандата повече отколкото в досегашния парламент.

Втора е Социалдемократическата партия с 23,50%. Тя запазва сегашните си пет места.

Следва крайнодясната Австрийска партия на свободата (17,50% или 3 места). Тя губи едно място, дащото е в основата на правителствената криза в страната. Нейният доскорошен лидер и вицеканцлер Хайнц.Кристиан Щрахе, беше принуден да подаде оставка от всичките си постове, след като документален запис го уличи, че обещава държавни поръчки на мнима руска бизнесдама в замяна на пари за неговата кампания за парламентартите избори през 2017 . 
Скок на зелените и крайната десница на фона на отстъпление за управляващите ХДС-ХСС и социалдемократи и по-добро представяне на либералите, показват първите данни от евроизборите в най-голямата европейска страна, Германия, днес.

ХДС-ХСС са първи с 28 места в следващия Европейски парламент (28,4% от вота) и с  шестима депутати по-малко, отколкото в сегашния.

Крайнодесните партии водят във Великобритания, Белгия и Латвия на гласуването за европарламент, обяви Франс прес.

Последните данни във Великобритания показват, че Партия "Брекзит" на Найджъл Фараж най-вероятно ще спечели най-много гласове на проведените в четвъртък избори за Европейски парламент.

Анализ на "Дейли телеграф" отрежда първо място за евроскептичната партия с 33% или 29 места от общо 73 места в Европейския парламент. Далеч назад е Лейбъристката партия, която получава 18,5%. Трети са Либералните демократи с 16,8 на сто. Изключително слабо представяне на управляващата Консервативна партия, която е подкрепена от едва 11,8% от избирателите.

Крайнодясната партия "Вламс беланг" в Белгия засега печели първо или второ място в днешните избори за федерални и европейски депутати, както и за местна власт. Това показват първите резултати за Фландрия, цитирани от местните медии.

Според тези данни крайната десница подобрява резултата си от предишните избори с около 20 на сто, а умерените консерватори от Нов фламандски алианс, водачи в последното десетилетие, губят над 10%.

Управляващата десноцентристка партия "Ново единство" спечели най-много гласове на вчерашните избори за Европейски парламент в Латвия, предаде латвийската информационна агенция ЛЕТА.

При извършеното преброяване на 90% от бюлетините - "Ново единство" печели над 26 на сто от гласовете. На второ място е отстояващата интересите на рускоезичното население на Латвия социалдемократическа партия "Съгласие" с около 18%.

След "Съгласие" се нареждат дясната партия "Всичко за Латвия! - Отечество и свобода" с над 16 процента от гласовете, "За развитие/За!" с над 12 процента от гласовете, непредставената в парламента партия "Руски съюз на Латвия" с над шест процента и центристкият опозиционен Съюз "Зелени и фермери" с над пет процента от гласовете. Това са политическите сили, преодолели съществуващата в латвийското изборно законодателство бариера от пет процента, които имат шанс да излъчат представители в Европейския парламент.