"Задачата е от най- трудните. За да се напише биографията на Васил Левски, значи да се състави историята на ония български тайни общества, в които участваше всичката българска интелигенция, които се наричаха комитети и на които деятелността се захваща от 1870- 1875 година. Наистина, че Левски умря по-рано, но независимо от всякакви централни и частни комитети, той е работил предварително на своя глава, докато съедини духовете, цели пет години / 1865- 1870/. Ни библиотека, ни вестници, ни възпоминания, ни някакви си архиви съществуват, към които да може да се обърне бъдещият биограф на Васил Дякона.
Но що говорим ние? Човекът, името на когото се е произнасяло и в най- бедната колиба, за когото са се приказвали толкова анекдоти, който е бил известен и в Баба- Алието, който ставаше предмет на разговор и в заптийските одаи, не само че се е вардел да напише някое писмо, не само че е унищожавал всякакви отправени до него писмени документи, с които да украсим страниците на биографията му, но е мислел още денонощно по кой начин да скрие и своите черти. Днес черноок, с шопски дрехи, събира се да купува добитък из плевненския Съърпазар, после няколко деня с шаячно даскалско палто и с жълт дивит на пояса, той купува училищни буквари от Дановата книжарница в Пловдив. В тиха дълбока нощ, когато са свидетели само ясната месечина и дребните звезди, верните му приятели, да кажем- от Карлово например, изпращат го отвън града към троянската пътека. На другия ден Иван Арабаджията от Царцово известява на карловските братя, че онзи, кешишът, едвам можал да избяга от заптийските касатури в Т. Пазарджик, от хана на Червен Стоян. Освен това неустрашимият български бунтовник, който е носел на гърба си цяла България, който с две неосторожни думи е можел да метне въжето на хиляди българи, от всякого се е вардил да говори за своите велики планове и тайни намерения. А унизителното самохвалство "Аз това направих, тъй и тъй мисля,", е било чуждо за нашия герой.
....
"Васил Левски е умрял на 35-36 години от своето рождение. Той имаше почти среден ръст, пълен в снагата, с извънредно широко чело, с продълговата приятна физиономия, очи сини, мустаки тънки, ясножълти/ почти бели/, коса тоже жълта. От по-напред, докато той не бил се още компрометирал, бил много по- снажен и здрав, но отпосле захванал малко по малко да изпадва. Той разбирал своята важна задача, та затова живееше по строги правила. Ракия, вино и тютюн не туряше в устата си; за нежния пол и други земни щастия дума не отваряше и другиму забраняваше да говори в негово присъствие за това. Говореше езици: български, сръбски, румънски и твърде малко турски. Покрай другите свои трудни занятия той обичаше в празните си часове да се занимава с четене. Най- много е четял вестниците на Л. Каравелов, които му носели тайните куриери, и "Македонията" на дяда Славейкова.
Големите смутове, на които бе свидетел България три години после смъртта на Левски, една голяма част се дължи на тоя последния. Ако не беше той да събуди най- рано заспалите духове, то ние не щяхме да имаме Априлско въстание. Участвах в приготовлението на това последното и видях доколко народът беше приготвен още от времето на покойния Дякон- бащата на апостолите.
– Познаваш ли ти Василя Дякона? Той говореше така и така- казваха селяните навсякъде, на които на паметтта не бе изчезнал още героят.
В Четвърти въстанически окръг/ Панагюрище/ апостолите през 1876 год. тръгнаха наготово на пътеките и старите конаци на Дякона. Нему се дължи учреждението на всичките тайни комитети из България, той образува първите български борци за свобода и пр. Аз моля всички български историци, които пишат по новата ни история, да си вземат думата назад, когато говорят за тайните комитети, че те били уж наредени от Раковски и пр.- това не е истина. Както Раковски, така и други още някои лица, които са ходили из България с агитационни цели, срещали се само с някои по- забележителни първенци, някога и с владиката, поговорели измежду си за това и онова- и нищо повече. Масата, същият български народ нищо положително не е знаел за разменението на тия няколко думи. Раковски е печатал наистина в Румъния и Сърбия различни балкански закони и прокламации, но те са се чели само от няколко румънски българи.
На безпристрастния историк, разбира се, който ще изучава епохата на Левски след изминуването на тридесет години, остава да определи приличното място на тоя последния в страниците на нашата история. Нему казвам аз, просто по тая причина, че тогава само една проклетия може ли са чува за паметта на ония, които гонили и предавали героя, когато днес тях ги считат за " благоразумни и честни граждани", напук и инат на честното и неокаляното...

От "Васил Левски Дяконът. Черти от живота му", Захарий Стоянов, изд. Издателска къща "Хермес" 2017 година