На 09 октомоври 1934, в т .нар. „Марсилски атентат“ възмездието се стоварва върху крал Александър Караджорджевич. Той е човек, в чиято житейска философия неизменно присъства българофобията.

По време на Балканската война, посрещнат от добродушното и наивно българско население като съюзник, той не успява да се стърпи и да покаже истинската си същност. Когато 7-годишната Васка Зойчева му подава букет, той я пита „каква си ти“ и възмутен от искрения отговор „българка“, ѝ зашлевява шамар пред очите на цялото множество.

След като поема властта в новосформираното кралство на сърби, хървати и словенци, неговата енергия се насочва към великосръбския шовинизъм, който минава през потресаваща репресеия над българите, имали нещастието да останат под скиптъра му. Емблематичен пример са Скопските студентски съдебни процеси, но варварството не се ограничава само до тях. Поощрявани и финансирани от Белград, десетки сръбски банди тероризират българското население, а прииждащите сръбски колонисти правят опити да изтласкат българите от земите, в които почиват костите на дедите им. Единствената подкрепа на страдащото население са четите на ВМРО, който бдят, пазят хората и въздават спраевдливост.

Интересно е да се отбележи, че не само българите, но и други народи, които не искат да се преклонят пред сърбите, страдат по същия начин. Става въпрос не само за албанците, чийто голям водач и българофил Хасан бей Прищина протяга ръка към ВМРО за сътрудничество. Хърватите също виждат, че независимо от наименованието на държавата до 1929, целта на Белград е тотална сърбизация на всички поданици на Александър Караджорджевич. Поради това Анте Павелич също търси сътрудничеството на българските революционери.

Взето е решение кралят, който след отмяната на Видовденската конституция, се е превърнал в пълновластен господар да получи заслуженото.

За тази цел се сформира бългр-хърватска група, в която влизат най-добрият кадър на ВМРО – Величко Керин, останал в историята с прозвището Владо Черноземски и хърватите Мийо Крал, Иван Раич и Звонимир Поспишил.

Черноземски и Мийо Крал очакват диктатора в Марсилия. Александър Караджорджевич е посрещнат от френския външен министър Луи Барту и двамата потеглят към кметството в открит автомобил. Мийо Крал губи самообладание и се отказва да изпълни задачата. Владо Черноземски, обаче, не иска да се натовари с позора на страхливец и поема нещата в свои ръце. Скрил оръжието си в букет цветя, той се приближава до автомобила, стъпва на външното му стъпало и от упор прострелва човекът, чиято политика е почернила и разплакала много български семейства. След изстрелите настава суматоха, френската полиция изпада в паника и започва да стреля напосоки. Един от полицаите успява да съсече Черноземски и той пада на земята в безсъзнание, а по-късно умира от раните си.

Дълги години немалко френски и други автори посочват, че френският министър Луи Барту също е убит от Владо Черноземски, което нерядко се използва като аргумент срещу България и борбата на угнетените българи за свобода и справедливост. Оказва се, че балистичният доклад за смъртта на Барту е бил готов още през 1935, но почти 40 години е „секретен“. Когато е публикуван през 1974, става ясно, че министърът е загинал от куршум, изстрелян от френски полицай. Очевидно в суматохата, когато всеки е стрелял напосоки, Луи Барту е бил уцелен от случаен куршум, изстрелян от френски полицай. Тази подробност свенливо се крие, когато темата за Марсилския атентат попадне в устата или под „перото“ на българофоби. 

84 години след Марсилия, фактите се приемат по различен начин от обществото ни. Огромната част от хората си нямат представа кой е Владо Черноземски, защото официалната историография избягва да го анализира като личност и житейски път. Името му не попада в учебниците по история, а ако случайно бъде споменато някъде, винаги е в негативна светлина – без да се посочва какво е накарало българите от Македония да грабнат оръжието.

Тези, които изповядват възгледите и ценностите на Народната република и които се възхищават от дейността на партизаните, смятат, че Черноземски е терорист и убиец. Има и немалка група хора, които са се изкушили да се позадълбочат в историята; да разгледат причините за борбата в Македония. За тях Владо Черноземски е герой.

А какво е Владо Черноземски за хората в Македония, които знаят своя български произход и са имали куража да го заявят публично.

Отговорът се крие в скромната плоча, която те платиха и организираха да бъде поставена в родната на героя Каменица. Думите, изписани на нея говорят повече от всичко.


За да се събуди и да тръгне напред, България трябва първо да научи своята история, да анализира грешките от нея и да си направи изводите. Това няма как да стане, без хора като Владо Черноземски и техните идеи да влязат в учебниците по история.

В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.