Точно преди 102 години френски шрапнел ранява смъртоносно подполковник Борис Дрангов в сраженията при завоя на река Черна по време на Първата световна война. Един от най-легендарните офицери в родната история командва 9-ти пехотен пловдивски полк от Втора пехотна дивизия, който защитава участъка от кота 1050 от настъпващите войски на Антантата.

Както винаги 45-годишният офицер е в предните окопи, редом до войниците. Изстрелян от френската артилерия снаряд пада наблизо и   осколките разкъсват крака на Дрангов, който губи много кръв и до вечерта на 26 май 1917 г. издъхва от раните си.  „Колко много исках още да служа на България“, са последните думи на пълководеца, чийто гроб остава в родния му град Скопие, но винаги ще бъде сочен като един от най-прославените  български командири.

 

За обаянието на Дрангов най-добре разказва големият български писател Чудомир, който е имал честта да служи при него:
"Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор... Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник... Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше без съмнение личният пример".

Думите на Чудомир най-добре обясняват, защото войниците са дълбаели с ножовете си, често в последните си мигове, изречението „Аз служих при Дрангов!”.

"Той е "грабвал" хората и всички са вървели след него, без да се съобразяват, че директно се излагат на противниковите снаряди и куршуми. Той е един високо морален човек и това най-добре проличава от писмото, което изпраща до своята съпруга тогава, когато заминава за Македония, за да участва в Илинденско-Преображенското въстание. В него той пише: "Искам да живеете скромно, искам да почитате Бога и да възпитаваш децата" - три основни неща и разбира се чисто Ботевото, което не бих казал, че принадлежи само на Ботев: "Мила ми невесто, след тебе и децата, най-много обичах България”, разказва преподавателят във Военна академия Станчо Станчев.,

 Бъдещият офицер е роден в Скопие на 3 март 1872 г. в семейството на заможния търговец на дървен материал Стоян Дрангов и съпругата му Гюргя. Завършва пети клас на българското училище в родния му град с отличен успех. От малък е убеден, че иска да посвети живота си на освобождаването на Македония и присъединяването към майка България.

Завършва Военното училище в София през 1895 г. с XVI-ти Випуск, в който е също Гоце Делчев. Дързък и честолюбив, Дрангов влиза през 1894 година в конфликт с офицер, за което освободен, разжалван и приведен в Трети конен полк в Пловдив. Няколко  месеца по-късно на 11 октомври със заповед №112 наказанието му е отменено и той продължава образованието си във Военното училище.

Като младши офицер е пратен в конния полк в Лом, където се запознава с Райна Попова, дъщеря на видния революционер Денко Николов Попов от село Мало Нагоричене, четник на дядо Ильо войвода, опълченец в отряда на генерал Гурко и герой ог Балканската война. Райна и Борис се женят, имат 5 деца, а синът им Кирил Дрангов е сред видните дейци на ВМРО. Сега в Лом улица носи името на героя, а през 2017 г. беше поставена и паметна плоча.

По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) Борис Дрангов зарязва военната служба, за да води чета в Плавица, планина, Султан-Тепе и Кратовско.

Още тогава прави впечатление на много добър командир, който умее да приложи на бойното поле всичко, научено във Военното училище.

 През Балканската война (1912-1913) служи като началник-щаб на 1-ва пехотна Софияска бригада (1-ви Софийски и 6-ти Търновски пехотни полкове). Сражава се в боевете при Селиолу, Гечкенли и Чаталджа. По време на Междусъюзническата война(1913) се сражава срещу сръбските войски при Бубляк и Бела паланка.

Дрангов е смел не само на бойното поле. Заради критичните му статии за военния министър Иван Филчев и инспектора на кавалерията генерал  Александър Танев е даден под съд. Макар да е оправдан, той изпада в немилост, повишаването му в чин умишлено се забавя и е изпратен да служи в редица градове в провинцията.

Все пак през 1915 г. все пак е произведен в подполковник и на него е поверен Пети македонски полк от току що сформираната 11-та пехотна дивизия, наследник на Македоно-одринското опълчение.  

По време на Първата световна война (1914-1918)  Дрангов води сражения при Криволак, Чичовските височини, Удово, Богданци и Гевгели.

По идея на Дрангов в памет на загиналите офицери и войници от Пети македонски полк близо до петричкото село, което днес носи името му,  се изгражда паметник чешма, където всяка година се провеждат възпоменателни церемонии.

През 1916 г. Дрангов е назначен за началник на създадената Школа за запасни подпоручици в Скопие, подготвила над 1200 офицерски кандидати, сред които цвета на българската интелигенция, обществена и политическа мисъл през следващите пет десетилетия от историята на България.

През септември 1916 г. е назначен за началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия по време на кампансията в Добруджа и Румъния. На 25 февруари 1917 г. е назначен за командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк, който предвожда до смъртта си.

Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката. Дрангов оставя след себе си военния катехизис на строевите офицери „Помни войната!”, както и „Юнаци, изпълнете клетвата!”, „Подробна програма за обучението на младите войници и канонири” и др...

В памет на офицера, произведен посмъртно в полковник три български села носят неговото име. Дрангово има в Петричко,  Пловдивско и, Кърджалийско.

На Борис Дрангов е кръстен и Дрангов връх в Антарктика. На 29 септември 1999 година в Добрич е открита паметна плоча с негов барелеф.

През 2007 г., по инициатива на историка Рада Банялиева, на мястото, където са били казармите на 9-и пехотен пловдивски полк в Пловдив, е издигнат паметник в чест на Дрангов. Той е открит на 31 май 2007 г. и е дело на скулптура Атанас Карадечев. Монументът е във формата на щик, изработен от мрамор и метал с височина 9 метра.

На 2 март 2018 във Военната академия „Г. С. Раковски“ е открит и осветен първият в София паметник на полковник Борис Дрангов, на който изправеният в цял ръст офицер гледа към Македония.

Преди две години върху новосаниран жилищен блок в Гоце Делчев, който се намира на улица "Борис Дрангов% също се появи  фигурата на военноначалника.

Но може би най-голямото признание колко популярен е и сред младите българи пълководецът е огромен графит с лика му, който може да се види в подлеза под улица „Драган Цанков” в столичния квартал „Дианабад”.

На него тийнейджърите старателно са изписали и един от заветите на Дрангов: „Бъди възторжен идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертвование!”.